Жул Мегре

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Жул Мегре
герой на Жорж Сименон
Jan Teulings (1966).jpg
Ян Тюлингс в ролята на Мегре (1966)
Характеристики
Описание детектив
Роден 1887 г.
Сен Фиакр,
департамент Кот д'Армор
Професия детектив
Националност французин
Длъжност полицейски комисар
Първа поява „Петер латвиеца“ (1931)
Последна поява „Мегре е г-н Шарл“ (1972)
Жул Мегре в Общомедия

Жул Мегре (на френски: Соmmissaire Jules Maigret) е литературен герой от популярната поредица полицейски романи и разкази на Жорж Сименон.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Първата книга, в която се появява Мегре, е „Петер латвиеца“. Жорж Сименон я написва през пролетта на 1929 г. за 4-5 дни на борда на яхтата „Остгот“, закотвена в пристанището на холандския град Делфзейл. Така се ражда образът на комисар Мегре – широкоплещест, едър мъж с бомбе и с лула в устата.

Жул Мегре е родан през 1887 г.[1] в село Сен Фиакр, в департамента Кот д'Армор в семейството на управитель на имението на граф Сен Фиакр. Там преминават неговото детство и младост. Сименон често споченава за селския произход на Мегре. майката на Мегре умира при раждане съвсем млада, когато той е на 8 години. Учи няколко месеца в лицей, след което отива да живее при леля си в Нант. Следва в Париж за доктор, но изоставя медицината и постъпва на служба в полицията. Със своя талант и упорство се издига от редови инспектор до дивизионен комисар и ръководител на бригада по разследване на особено тежки престъпления. Слеуд пенсионирането си се оттегля да живее във вилата си в провинцията – в Мен сюр Лоар, но въпреки това неколкократно му се налага да се завръща в Париж, във връзка с разследване на престъпления.

Жорж Сименон написва общо 75 романа и 28 разказа за комисар Мегре.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Приключенията на Мегре стават сюжет за 14 игрални и 44 телевизионни филма. Ролята на комисар Мегре изпълняват десетки актьори, сред които Жан Габен, Роуън Аткинсън, Чарлз Лотън, Джино Черви, Хари Бауър, Албер Прежан, Бруно Кремер, Ян Тюлингс и др.

Паметникът на комисар Мегре[редактиране | редактиране на кода]

Паметникът на Мегре в Делфзейл

През 1966 г. в Делфзейл, където Сименон написва първия роман от поредицата за Мегре – „Петер латвиеца“, е поставен паметник на комисар Мегре.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Henry Gilles, Commissaire Maigret qui êtes-vous?, Paris: Plon, 1977
  • Jean Fabre, Enquête sur un enquêteur: Maigret. Un essai de sociocritique, Montpellier: C. E. R. S., 1981
  • Stanley G. Eskin, Georges Simenon (1987), trad. e aggiornamento a cura di Gianni Da Campo, Venezia: Marsilio, 2003 ISBN 978-88-317-8205-0
  • Henry Gilles, La Veritable Historie du commissaire Maigret, Condé-sur-Noireau: Corlet, 1989
  • Francis Lacassin, Conversazioni con Simenon (1990), Torino: Lindau, 2004 ISBN 88-7180-511-9
  • André Vanoncini, Simenon et l'affaire Maigret, Paris: Chamion, 1990
  • Francis Lacassin, La vraie naissance de Maigret: autopsie d'une légende, Monaco: Éditions du Rocher, 1992 ISBN 2-268-01377-4
  • Patrick Marnham, L'uomo che non era Maigret. Ritratto di Georges Simenon (1992), trad. Milano: La Nuova Italia, 2002 ISBN 88-221-4062-1
  • Robert J. Courtine, A cena con Simenon ed il commissario Maigret. Le classiche ricette dei bistrot francesi secondo madame Maigret (1992), trad. Milano: Guido Tommasi Ed., 2000 ISBN 88-86988-22-2
  • Pierre Assouline, Simenon, Paris: Gallimard, 1992, 1996² ("Folio” n. 2797)
  • Maurizio Testa, Maigret e il caso Simenon, Roma: Bivlioteca del Vascello, 1994; Roma: Robin, 1998 ISBN 88-86312-05-9
  • Jean Forest, Les Archives Maigret. Répertoire analytique complet de ses cent sept enquêtes, Montréal University Press, 1994
  • Bernard Alavoine, Les Enquêtes de Maigret de Georges Simenon: lectures des textes, Paris: Encrage Éditions, 1999
  • Els Wouters, Maigret Je ne déduis jamais: la méthode abductive chez Simenon, Liège: Éd. du Cefal, 1999
  • Signorelli et al. (a cura di), Georges Simenon... mon petit cinéma. Bergamo: Federazione Italiana Cineforum, 2002 ISBN 88-89653-02-7
  • Michel Lemoine, Simenon: Écrire l'homme, Paris: Gallimard, 2003 (collana „Decouvrire“)
  • Dominique Meyer-Bolzinger, Une méthode clinique dans l'enquête policière: Holmes, Poirot, Maigret, Liège: Éditions du Cefal, 2003
  • Gianni Da Campo, Claudio G. Fava и Goffredo Fofi, Simenon, l'uomo nudo, Napoli: L'Ancora del Mediterraneo, 2004 ISBN 978-88-8325-143-6
  • Barbara Notaro Dietrich, Mio marito Maigret. Il racconto di un amore, Roma, Edizioni e/o, 2004 ISBN 978-88-7641-605-7
  • Lucille F. Becker, Georges Simenon: „Maigrets“ and the „roman durs“, London: Haus, 2006
  • Paul Mercier, Maigret: mode d'emploi?, Liège: Cefal, 2008

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]