Жул Мишле (броненосен крайцер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
„Жул Мишле“ (броненосен крайцер)
COLLECTIE TROPENMUSEUM Franse pantserkruiser met aan boord de Gouverneur-Generaal van Frans Indo-China meert aan in de haven van Tandjong Priok TMnr 60047651.jpg
Броненосен крайцер „Жул Мишле“
с френския генерал-губернатор в Джакарта. Април 1929 г.
Флаг Франция Франция
Клас и тип Броненосен крайцер
Производител Корабостроителница Лориан, Франция
Живот
Заложен юни 1904 г.
Спуснат на вода август 1908 г.
Влиза в строй ноември 1908 г.
Изведен от
експлоатация
потопен като мишена по време на учения 1937 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 146,53 m
Ширина 21,41 m
Газене 8,41 m
Задвижване 3 парни машини с тройно разширение, 28 котли, 3 винта, 30 000 к.с.
Скорост 22,5 възела
(41,7 km/h)
Водоизместимост 13,105 t (стандартна)
Броня на кулите: 130 – 200 mm
на борда: 70 – 150 mm
на палубата: 35+55  mm (по скосовете: 65 mm)
на бойната рубка: 200 mm
Екипаж 770 души,
Въоръжение
Артилерия 2×2 194 mm
12×164 mm
24×47 mm
2?37 mm
Торпеда 2×450 mm ТА

„Жул Мишле“ (на френски: Jules Michelet) е френски броненосен крайцер от началото на 20 век. Той е развитие на крайцерите „Леон Гамбета“. Построен е в единствен екземпляр. Проектът получава развитие в „Ернест Ренан“.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Броненосен крайцер „Жул Мишле“. Схема на брониране и артилерията.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Жюль Мишле (броненосный крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.