Журче

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Журче
Журче
— село —
Журечкият манастир „Свети Атанасий“
Журечкият манастир „Свети Атанасий“
North Macedonia relief location map.jpg
41.2842° с. ш. 21.2364° и. д.
Журче
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Демир Хисар
Географска област Демир Хисар
Надм. височина 700 m
Население 254 души (2002)
Пощенски код 7240
МПС код BT
Журче в Общомедия

Журче (на македонска литературна норма: Журче) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Журче е планинско село разположено на 700 m в Долен Демир Хисар, в източната част на обшина Демир Хисар, на 10 km североизточно от общинския център Демир Хисар. Землището на Журче е голямо, 22,6 km2, от които обработваемите площи са 291,5 ha, пасищата заемат 129,6 ha, а горите 1693,7 ha.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

В близост се намира един от някогашните популярни български манастири – Журечкият манастир „Свети Атанасий“ от 1617 година, известен също като манастира Журче. В църквата са запазени редица изображения, сред които и на Прохор Пчински, Йоаким Осоговски и други. В първата половина на XVII век е изписана гробищната селска църква „Света Богородица“ вероятно от майстори от Линотопската художествена школа.[2]

През XIX век Журче е чисто българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Според Васил Кънчов в 90-те години Журче има 50 християнски къщи с хубави гори над тях.[3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Журже има 350 жители, всички българи християни.[4]

По време на Илинденското въстание в 1903 година селото е нападнато от турски аскер и башибозук, като при нападението са изгорени 5 къщи.[5]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Журче има 400 българи екзархисти.[6]

В 1961 година Журче има 704 жители, които през 1994 намаляват драстично на 285,[7] а според преброяването от 2002 година селото има 255 жители, от които 254 македонци и един влах.[8]

Националност Всичко
македонци 254
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 1
сърби 0
бошняци 0
други 0

Селото има Основно училище „Гоце Делчев“ до V отделение, филиално училишще на ОУ „Гоце Делчев“ – Демир Хисар. В 1976 година е изграден параклисът „Свети Илия“.[1]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Журче
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Петров, български опълченец, I опълченска дружина, към 1918 година живее в Ломско[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Здраве Кузманов Чолака, български революционер, участвал в защитата на Крушевската република в Илинденско-Преображенското въстание с отряда на Питу Гули[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Стойков – Боримечката, четник при Веле Марков в Крушевско през 1902 година[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Стефан Борозана (? – 1903), български революционер от ВМОРО, четник на Пито гули, загинал в Крушево[12]
Починали в Журче
  • Flag of Bulgaria.svg Блаже Кръстев Биринчето (1873 – 1911), български революционер, взел дейно участие в отблъскването на въоръжената сръбска пропаганда в Македония

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Журче. // Мој Роден Крај. Посетен на 17 август 2018.
  2. Палигора, Ристо. Неколку царски двери от ХVІ и ХVІІ век во регионите на Пелагониjа и Преспа, в: Прилози ХLІV 1-2, посветени на академик Цветан Грозданов по повод 50 години научноистражувачка деjност. Зборник на трудови од научниот собир одржан на 4 октомври 2012 година во Охрид. Скопje, 2013. с. 166, 180.
  3. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 24.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 239.
  5. Илюстрация Илинден, бр. 147, стр. 15
  6. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рp. 172-173.
  7. Журче на сайта на Община Демир Хисар
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  9. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 33.
  10. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 87.
  11. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.18
  12. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.91
     Портал „Македония“         Портал „Македония