Жълтуша

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Жълтуша
Общи данни
Население 874 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 6,452 km²
Надм. височина 663 m
Пощ. код 6789
Тел. код 03657
МПС код К
ЕКАТТЕ 29605
Администрация
Държава България
Област Кърджали
Община
   - кмет
Ардино
Изет Шабан
(ДПС)

Жълту̀ша е село в Южна България, община Ардино, област Кърджали. Населението му е около 874 души (2015).

География[редактиране | редактиране на кода]

Население по години [1]
1934 г.[2] 1095 души
1946 г. 1345 души
1956 г. 1469 души
1975 г. 1469 души
1985 г. 1460 души
1994 г. 1203 души
2003 г. 1182 души
2014 г. 905 души
2018 г. 788 души

Село Жълтуша се намира в източната част на Западните Родопи, на 15 – 20 км западно от границата им [3] с Източните Родопи. Слави се с красива природа и характерните за този край стари букови и борови гори.

Селото е разположено върху рид[4] с дължина около 2 км и ширина около километър, изтеглен в направление приблизително запад – изток.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според преданията, името на селото идва от героичния подвиг на легендарна родопска девойка „Жълтото момиче“ (в смисъл русото, златното момиче) при отбраната на крепостта Устра (над село Припек, община Джебел), която смело води своя организирана бойна дружина срещу войската на османския военачалник Енихан баба, избил множество българи при нашествието си през 1371 – 1373 г. и удавил в кръв непокорната Родопа. След едноседмични неравни боеве между многобройната турска войска и нейната дружина, крепостта е била превзета от турците. Героичната родопска девойка се връща, за да брани родното си село, като отново влиза в героичен бой с войската на настъпващия Енихан баба. Бива убита от турците непосредствено пред своето село, за което тя се е сражавала до последната си минута. Легендарната родопчанка е била много красива – руса и синеока. Останал удивен от смелостта и хубостта на убитата девойка, Енихан баба възкликнал: Машшаллах! Такава смела гяурка и красива саръ къз очите ми не са виждали по моя път. Оттогава нейното село носи името Саръ къз, наричано накратко Сарик (в превод от турски – „Жълто момиче“), а по-късно Жълтуша.

Селото – тогава с име Саръ̀ къс – е в България от 1912 г. [5] [6] Преименувано е на Жълтуша с министерска заповед № 2820, обнародвана на 14 август 1934 г. [7]

Към 31 декември 1934 г. село Жълтуша се е състояло от махалите Главник (Хасан башлар), Енювче (Гергир дере), Киселец (Ахмед ходжа), Кьосевци, Лобода (Пачилар), Седларци (Семерджилер) и Уручевци. [8]

През 1968 г. от село Жълтуша се отделя село Еньовче [9], през 1981 г. – село Седларци [10], а през 1986 г. – село Главник [11].

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Населени места

в кметството

село Жълтуша
село Главник

Село Жълтуша е център на кметство Жълтуша [12] [13], което обхваща населените места, показани в таблицата.

Молитвеният дом в село Жълтуша е джамия [14].

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Изповядваната в село Жълтуша религия е ислям.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

В селото има и мандра за производство на млечни продукти (сирене, кашкавал, кисело мляко).

Почвено-климатичните условия са подходящи за отглеждане на картофи, тютюн, фасул, царевица и др.

Инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

В Жълтуша има училище, предлагащо основно образование (от 1 до 7 клас) с учители (Алина Богданова, Наталия Хаджиева, Силвия Карамфилова, Радослава Колева, Славчо Бояджиев, Катя Бояджиева, Детелина Узунова,) и директор (Николай Богданов) [15]. Предлагат се и интересни извънкласни дейности и изучаване на чужди езици.

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Населението на селото е показано според данните в Националния регистър на населените места (с изключение на населението за 1934 г.) – справки по години в Националния регистър на населените места
  2. По данни от "Списък на населените места в Царството"; Царство България – Главна дирекция на статистиката; София, Държавна печатница, 1937 за с. Жълтуша (Саръ̀-къс) – област Стара Загора, околия Ардино (Егри-дере), община Бял извор
  3. Енциклопедия "България", том 5, стр. 798, Издателство на БАН, София, 1986 г.: „По физикогеографски белези Родопите се делят на две неравностойни части – Западни и Източни Родопи. Границата между тях се прокарва по линията от ниската седловина Три камъка, разположена в билните части на граничния рид Гюмюрджински снежник, източния край на долината на река Върбица, западната периферия на Джебелското понижение към устието на река Боровица, седловината Китката, долината на река Каялийка, долината на река Дрещенец, Аврамовата седловина, седловината Юндола, долината на река Яденица.“
  4. Рид – Немного високо земно възвишение със заоблен връх, продълговати и обикновено симетрични склонове; хълм.
  5. Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 121.
  6. Като последица от Чаталджанското примирие от 1912 г.
  7. Справка за село Жълтуша, община Ардино, област Кърджали към 14 август 1934 г.
  8. По данни от „Списък на населените места в Царството, Преброяване на 31 декември 1934“ – извлечение от текста под линия за Област Стара Загора, околия Ардино
  9. Отделено с Указ 232 на Президиума на Народното събрание от 21 март 1968 г. (Обн., ДВ, бр. 24 от 26 март 1968 г.) – Справка за село Жълтуша, община Ардино, област Кърджали към 26 март 1968 г.
  10. Отделено с Указ 583 на Президиума на Народното събрание от 9 април 1981 г. (Обн., ДВ, бр. 30 от 14 април 1981 г.) – Справка за село Жълтуша, община Ардино, област Кърджали към 14 април 1981 г.
  11. Отделено с Указ 970 на Президиума на Народното събрание от 26 март 1986 г. (Обн., ДВ, бр. 27 от 4 април 1986 г.) – Справка за село Жълтуша, община Ардино, област Кърджали към 4 април 1986 г.
  12. Справка за събитията за кметство Жълтуша
  13. Интегрирана информационна система на държавната администрация, АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИСТЪР – Кметство Жълтуша – към май 2019 г.
  14. Национален регистър на храмовете в Република България
  15. Към април 2016 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]