Жълт смил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Жълт смил
Helichrysum arenarium.jpg
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
(без ранг): Eudicotes Еудикоти
(без ранг): Asterids Астериди
разред: Asterales
семейство: Asteraceae Сложноцветни
род: Helichrysum
вид: H. arenarium Жълт смил
Научно наименование
Уикивидове Helichrysum arenarium
Moench
Жълт смил в Общомедия

Жълтият смил (Helichrysum arenarium), наричан още смин, сминчец и безсмъртниче,[1] е многогодишно тревисто растение от семейство Сложноцветни.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Като многогодишно растение, тя расте да бъде средно от 0,3 m височина.

Листата са плоски, по-ниските от които са с елипсовидна форма, а по-високите от тях са линейни. Те са вълнести от двете страни.

Главите на цветчетата са подредени в нарядко и са кръстоска между сенник и съцветията. Те са 3 – 4 mm широки на ярки златисто жълти цветчета.

Жълтия смил се намира в Източна Франция до Дания, както и по планините на Узбекистан върху пясъчни пасища и храсталаци. Той също така е широко разпространен по Далматинското крайбрежие в Хърватия, където местните жители редовно вземат и да го продават през лятото (ако времето позволява, дори чак през септември и октомври).

Употреба[редактиране | редактиране на кода]

Настойка от ярки жълти цветя се използва при лечение на заболявания на жлъчния мехур и като диуретик при лечение на ревматизъм и цистит. Тя е компонент в захра, билков чай се използва за медицински цели в Сирия. Той се използва и като компонент на билкови чайове с плодове. Сухото растение често се използва за декоративни цели, заедно с или вместо нейната роднина Helichrysum bracteatum.

Село Симинок, попаднало в очертанията на град Мурфатлар, Румъния, е наречено на обилно растящия в землището му жълт смил, на румънски: siminoc[2].

Подобни видове[редактиране | редактиране на кода]

Helichrysum stoechas е подобен на растенията от вида Arenarium Helichrysum, но листата са линейни и навити по ръбовете. То се намира в западната част на Франция върху дюни в близост до морето.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Rose, Francis. (1981). The Wild Flower Key. Frederick Warne & Co. pp. 377 – 380. ISBN 0-7232-2419-6.
  2. Murfatlar's History, Murfatlar City Hall, посетен на 23 юни 2008