ЗИС-3

76,2 mm оръдие ЗИС-3 в Националния военноисторически музей, София

76,2 mm оръдие ЗИС-3 е съветско буксируемо дивизионно полево артилерийско оръдие с ръчно зареждане.

История и конструкция

На въоръжение в Червената армия е от 1942 г., а в Българската армия – от 1945 г. ЗИС е съкращение от „Завод имени Сталина“ (Завод, наречен на Сталин), почетното име на артилерийски завод № 92 в град Горки, където първо се е изработвало това оръдие. Съчетанието от простота за производство и поддръжка, надеждност, здравина, лекота и точност са основната причина то да стане най-масовото съветско артилерийско оръдие във Втората световна война. Бойните задачи на това дивизионно оръдие са поразяване на жива сила, артилерия, укрития и бойна техника, включително танкове. В битката при Курск ЗИС-3, заедно с 45 mm противотанкови оръдия и 122 mm гаубици М-30, изграждат гръбнака на съветската артилерия. Пленени оръдия са използвани и от Вермахта, и от финландските войски. След войната ЗИС-3 дълго време остава на въоръжение в Съветската армия и е изнасяно в редица държави. Използвано е в Югославските войни. Към 2020 г. оръдието остава на активна служба само в Камбоджа, Намибия, Никарагуа и Судан. Други държави, включително Русия и Зимбабве, продължават да го употребяват за артилерийски салюти по време на церемониални поводи. На различни места в България, например в селата Врабево, Пъстрово и Михалци, ЗИС-3 се използва като паметник.,

Оръдието има дължина на цевта 3,4 m, калибър – 76,2 mm, маса в бойно положение – 1200 kg, широчина – 1,6 m, височина – 1,37 m, разчет – 7 артилеристи, скорострелност – до 25 изстрела в минута, максимална далекобойност – 13,29 km, маса на снаряда – 6,210 kg, максимална начална скорост на снаряда – 680 m/s.

Втората най-произвеждана съветска бронирана бойна машина от Втората световна война след средния танк Т-34, лекото самоходно оръдие СУ-76, е на базата на лекия танк Т-70 и въоръжено със ЗИС-3.