Забайкалски край

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Забайкалски край
Забайкальский край
Субект на Руската федерация
Знаме
    
Герб
Забайкалски край на картата на РусияЗабайкалски край на картата на Русия
Страна Флаг на Русия Русия
Площ 431 892 km²
Население (2018) 1 072 806 души
2,48 души/km²
Административен център Чита
Федерален окръг Сибирски федерален окръг
Губернатор Равил Гениатулин
Часова зона UTC +9
МПС код 75, 80
Забайкалски край в Общомедия
Физикогеографска карта на Забайкалски край

Забайкалски край е субект на Руската федерация. Влиза в състава на Сибирския федерален окръг. Площ 431 892 km2 (10-то място по големина в Руската Федерация, 2,52% от нейната площ). Население към 2018 г. 1 072 806 души. Административен център град Чита. Разстояние от Москва до Чита 6074 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

През 1654 г. руския първопроходец Пьотър Бекетов основава Нерчинския острог, първото руско селище в района, което през 1690 г. получава статут на град. През 1783 г. Сретенската крепост е призната за град Сретенск, а през 1851 г. селището Чита става град и административен център на новообразуваната Забайкалска област. През април 1920 г. тя е преобразувана в Далекоизточна република, а на 15 ноември 1922 г. – в Далекоизточна област. На 26 септември 1937 г. Далекоизточната област е преименувана на Читинска област, която включва до 31 март 1992 г. в състава си Агинския Бурятски автономен окръг. От 31 март 1992 г. до 1 март 2008 г. Агинския Бурятски автономен окръг е отделен субект на Руската Федерация. На 1 март 2008 г. Читинска област и Агинския Бурятски автономен окръг се обединяват в нов субект та Руската ФедерацияЗабайкалски край.[1]

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Забайкалският край е разположен в крайната югоизточна част на Сибир, в Забайкалието. На запад и северозапад граничи с Република Бурятия, на север – с Иркутска област, на североизток – с Република Якутия и Амурска област, на изток – с Китай, а на юг – с Монголия. В тези си граници заема площ от 431 892 km2 (10-то място по големина в Руската Федерация, 2,52% от нейната територия).[1]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

В релефа на края преобладават средновисоките планини (до 600 – 700 m), разделени от обширни плата с хълмист релеф, котловини и равнини. В северните и източни райони на Забайкалски край са разположени Становата планинска земя (височина до 3072 m, най-високата точка на края), мощния Каларски хребет (вр. Скалисти Голец 2519 m), платото Ольокмински Становик (вр. Кропоткин 1908 m), части Витимското, Патомското и Ольокмо-Чарско плата. На югозапад се простира Хентей-Чикойската планинска земя (вр. Барун Шабартуй 2519 m), която включва хребетите: Цаган Хуртей (1579 m), Яблонов (1644 m), Черски (1323 m), Даурски, Могойтуйски (1662 m) и други, разделени помежду си от дълбоки долини и котловини. Всички те се простират в посока от югозапад на североизток. Източно от Хентей-Чикойската планинска земя се простира обширната Приононска равнина. В крайната югоизточна част на Забайкалски край, между реките Онон, Шилка и Аргун се простират хребетите: Боршчовочен (1498 m), Газимурски, Урюмкански и др.[1]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът в Забайкалския край е рязко континентален, с продължителна и суха зима и топло, но кратко лято. Средна януарска температура от -26°С на юг до -33°С на север, средна юлска съответно от 21°С до 17°С. Годишната сума на валежите е малка (240 – 400 mm) и голям процент от тях падат през лятото. Продължителността на безмразовия период е от 120 на север до 160 денонощия на юг. В северните части широко е разпространена вечно замръзналата почва.[1]

Води[редактиране | редактиране на кода]

Речната мрежа на Забайкалски край включва 44 310 реки и потоци, от тях с дължина над 10 km – 88 420 km. По територията на края преминава главния вододел между Северния Ледовит океан и Тихия океан, като тук са разположени горните течения на реките отнасящи се към водосборните басейни на Енисей, Лена и Амур. Недалеко от град Чита, в Яблоновия хребет се намира връх Палас, от склоновете на който водят началото си три малки реки принадлежащи към тези три водосборни басейна. Част от южните райони на Забайкалския край попадат в безотточната област на големите езера Барун-Торей и Зун-Торей. Големите реки, принадлежащи към водосборния басейн на река Лена са нейните десни притоци Витим (с притоците си Калакан, Калар и Каренга) и Ольокма (с притоците си Тунгир, Нюкжа и Чара). Главните реки в Амурския водосборен басейн е река Амур, с най-горното си течение, притокът ѝ Амазар и двете съставящи я реки Шилка (лява съставяща, с притоците си Нерча, Черна, Ингода и Онон) и Аргун (дясна съставяща, с притока си Газимур). Големите реки протичащи през Забайкалския край и принадлежащи към водосборния басейн на Енисей са реките Хилок и Чикой (с притока си Менза), десни притоци на река Селенга, вливаща се в езерото Байкал. Най-голямата река протичаща в безотточната област и вливаща се в езерото Барун-Торей е река Улдза (на територията на Забайкалски край е само устието ѝ, а останалото течение на монголска територия).[2]

На територията на Забайкалски край има около 1500 езера с обща площ 2310 km2. В Забайкалски край са се оформили три езерни района – езерните падини по периферията на Байкалската рифтова зана, езерата в Централното Забайкалие и степните езера в югоизточната част на края. По произход езерата в района са: тектонски, крайречни, термокарстови, реликтови, моренни и др. Някоиот водоемите се свързват помежду си с протоци и образуват големи езерни системи – Торейска, Ивано-Арахлейска и др. За езерата в степните райони са характерни резки годишни и сезонни колебания на езерното ниво, което предизвиква пресъхването даже на големи водоеми. В Забайкалски край има 13 езера с площ над 10 km2, като най-големите са Торейските езера (Барун-Торей, Зун-Торей), езерата в Ивано-Арахлейската езерна система (Арахлей, Шакша и др.) и други.[2]

Почви, растителност, животински свят[редактиране | редактиране на кода]

Най-голямо разпространение имат планинските подзолисти почви, в степите – черноземни и кафяви почви, в междупланинските котловини – ливадните и ливадно-черноземните почви.

Около половината от територията на Забайкалския край е покрита с гори, като общите запаси се изчисляват на 2,3 млрд m3, в т.ч. даурска лиственица 78,6%, бор 12%, кедър 4,9%, бреза 3,2%.

В горите обитават ценни животински видове – собол, белка, хермелин, лисица, кафява мечка, рис, лос, сърна, дива свиня, северен елен, зубър. В степните и лесостепните райони – борсук, вълк, катерица, заек, черна змия и др. От птиците: глухар, тетерев, кълвач, кукувица, чучулига, патка, жерав, дропла.

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2017 г. населението на Забайкалския край е 1 078 983 души (48-мо място в Руската Федерация, 0,73% от цялото население), плътност 2,5 човека/km2, градско население 68,03%. Основна част от населението живее в южните и централни райони на края, а северните чу части са слабо заселени.

Етнически състав

Народи над 1000 човека за 2010 г. при население от 1 107 107 души:

  • Руснаци – 977 400 (89,9 %)
  • Буряти – 73 941 (6,8 %)
  • Украинци – 6 743 (0,6 %)
  • Татари – 5 857 (0,5 %)
  • Арменци – 3 943 (0,3 %)
  • Азербайджанци – 2 045 (0,3 %)
  • Киргизи – 1 634 (0,2 %)
  • Беларуси – 1 544 (0,2 %)
  • Узбеки – 1 515 (0,2 %)
  • Евенки – 1 387 (0,1 %)

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

Административно-териториално деление на Забайкалски край

В административно-териториално отношение Забайкалски край се дели на 4 краеви градски окръга и 31 муниципални района. Има 10 града, в т. ч. 2 града с краево подчинение (Чита и Петровск-Забайкалски) и 8 града с районно подчинение и 39 селища от градски тип няма

Административно-териториално деление на Забайкалски край към 2017 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Чита (в km) Други градове и сгт с районно подчинение
Краеви градски окръзи
Чита 562 347 088 гр. Чита 347 088
Агински 65 18 001 сгт Агинское 347 088 167
Горни[3] ? 11 337 сгт Горни 11 337 65
Петровск-Забайкалски 300 16 524 гр. Петровск-Забайкалски 16 524 413
Муниципални райони
1.Агински 6 180 17 113 сгт Агинское 167 Новоорловск, Орловски
2.Акшински 7 500 9 195 с. Акша 3 383 269
3.Александрово-Заводски 7 650 7 785 с. Александровски Завод 2 458 510
4.Балейски 5 050 18 333 гр Балей 11 370 350
5.Борзински 8 670 47 569 гр. Борзя 28 983 349 Шерловая Гора
6.Газимуро-Заводски 14 500 8 904 с. Газимурски Завод 3 731 554
7.Дулдургински 7200 14 392 с. Дулдурга 6 489 186
8.Забайкалски 5 254 21 252 сгт Забайкалск 13 228 459
9.Каларски 56 600 8 160 с. Чара 1 910 1221 Новая Чара
10.Калгански 3 140 7 743 с. Калга 3 094 581
11.Каримски 8 160 35 478 сгт Каримское 12 861 100 Дарасун, Курорт Дарасун
12.Краснокаменски 5 410 59 572 гр. Краснокаменск 52 811 535
13.Красночикойски 28 290 12 554 с. Красни Чикой 7 107 561
14.Кирински 16 200 12 644 с. Кира 4 246 445
15.Могойтуйски 6 230 26 416 сгт Могойтуй 11 046 202
16.Могочински 25 323 24 786 гр. Могоча 13 785 709 Амазар, Давенда, Итака, Ключевски, Ксеневка
17.Нерчински 5 230 27 337 гр. Нерчинск 14 945 305 Приискови
18.Нерчинско-Заводски 8 920 9 574 с. Нерчински Завод 2 528 656
19.Оловянински 6 270 36 468 сгт Оловяная 7 677 249 Золотореченск, Калангуй, Ясногорск
20.Ононски 6 030 9 955 с. Нижни Цасучей 3 188 278
21.Петровск-Забайкалски 9 110 17 537 гр. Петровск-Забайкалски 413 Баляга, Новопавловка, Тарбагатай
22.Приаргунски 4 740 20 364 сгт Приаргунск 7 283 595 Кличка
23.Сретенски 15 190 21 793 гр. Сретенск 6 687 385 Кокуй, Уст Карск
24.Тунгиро-Олекмински 43 770 1 328 с. Тупик 919 811
25.Тунгокоченски 50 400 11 760 с. Верх Усугли 2 485 385 Вершино-Дарасунски
26.Улетовски 16 500 18 577 с. Улети 6 765 120 Дровяная
27.Хилокски 14 800 28 759 гр. Хилок 10 786 261 Могзон
28.Чернишевски 12 770 32 899 сгт Чернишевск 12 868 392 Аксьоново-Зиловское, Букачача, Жирекен
29.Читински 15 708 65 227 гр. Чита Атамановка, Новокручинински, Яблоново
30.Шелопугински 4 400 7 078 с. Шелопугино 3 045 462
31.Шилкински 6 440 39 772 гр. Шилка 13 313 248 Первомайски, Холбон

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г ((ru)) [http://bse.sci-lib.com/article122563.html «Большая Советская Энциклопедия» – Забайкалски край
  2. а б ((ru)) [http://water-rf.ru/Регионы_России/2574/Забайкальский_край «Вода России» – Забайкалски край
  3. закрито административно-териториално образувание
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Забайкальского края“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.