Забраненият път

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Забраненият път
La Ruta Prohibida
Автор Хавиер Сиера
Първо издание 2007 г. г.
Флаг на Испания Испания
Издателство „Хермес“
Оригинален език испански
Жанр мистерия, документалистика
ISBN ISBN 954-26-0823-3

„Забраненият път и други загадки от историята“ (на испански: La Ruta Prohibida y otros enigmas de la Historia) е книга на испанския писател Хавиер Сиера. То изследва много загадки навсякъде по света, на които авторът се е натъквал през годините. Тези негови изследвания са в основата на другите романи на Сиера - „Синята дама“, „Тайната вечеря“, „Тамплиерските порти“ и „Египетската тайна на Наполеон“.

Според предговора идеята за книгата се ражда на хълма Цион в Йерусалим, когато Сиера съзрява мястото, където се е провела Тайната вечеря. Той е подтикнат от кубинската писателка Зое Валдес да опише в роман изследванията, които се крият зад книгите му.

Съдържание

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Книгата е разделена на шест части: Америка, Космически метафори, Енигмите на вярата, Египтяни и масони, Загубени цивилизации и Тайната култура.

Първо пътешествие: Америка[редактиране | редактиране на кода]

Пътешествието на Колумб[редактиране | редактиране на кода]

Папа Инокентий VIII

Съзирайки надписа Novi orbis suo aevo inventi gloria (Нему принадлежи славата за откриването на Новия свят) върху гроба на папа Инокентий VIII и 1493 г. като година на смъртта му, авторът изпада в недоумение. Въпросният папа умира през лятото на 1492 г., седмица преди Христофор Колумб да започне историческото си пътешествие. Италианският журналист Руджеро Марино твърди в книгата си „Христофор Колумб и предаденият папа“ (1997), че през 1490 г. Инокентий дава началото на подготовката за кръстоносен поход, подтикнат от зверствата на османлиите в Отранто - в южната част на Апенинския полуостров. Европа е разделена на три военни окръга - Папската държава формира първия, Унгария, Германия и Полша - втория, а третият се съставлява от Испания, Франция и Англия. Походът е насрочен за юбилейната 1500 г., а Колумб, според Марино незаконен син на папата, е щял да го оглави. Именно Инокентий осигурява връзката между Колумб и испанските владетели Фердинанд I Арагонски и Исабела Кастилска, които финансират пътешествието му. Марино смята, че името на Куба идва от рожденото име на папа Инокентий – Чибо (Джовани Батиста Чибо, Giovanni Battista Cybo), което е доказателство за роднинската връзка между Колумб и папата.

В Колумбовата библиотека в Севиля се пази единственият труд на Христофор Колумб, запазен и до днес – „Книга на пророчествата“. Още в първите изречения се разкриват кръстоносните идеали на пътешественика:

Това е началото на книгата, която съдържа свидетелства, сентенции и пророчества за възвръщането на Светия Граал и Божия хълм Цион, за откриването и посвещаването във вярата на островите на Индия и на всички хора и народности в името на нашите испански крале.

Друго доказателство е подписът на Колумб – Христо Ференс (носител на Христа) и това, че върху платната на каравелите му са пришити огромни тамплиерски кръстове.

Картата на Пири Реис[редактиране | редактиране на кода]

Картата на Пири Реис

Загадъчната карта на Пири Реис е обгърната с много загадки и спекулации - в нея с видени очертанията на Антарктида и рисунки на животните гуанако, описани от испанците чак в края на 16 век. Картата е създадена през 1513 г. от мореплавателя Пири Реис като подарък за тогавашният османски султан на Египет върху парче фино обработена кожа на газела с размери 90 на 65 см. По-късно е публикувана в книгата му „За корабоплаването“ (Bahriye). По времето на Кемал Ататюрк е открита сред развалините на двореца Топкапъ и днес се съхранява там.

Когато авторът посещава Истанбул през 1998 г., той вижда копие на картата и забелязва до изображението на Антилите следния надпис:

Тези брегове носят името Антили. Открити са през 890 година по арабския календар и се разказва, че откривателят на тези места е един неверник на име Кулунбу (Колумб).

Проблемът е в това, че 890 година по арабския календар съвпада с 1485 г. по нашия. Авторът поисква да види оригинала, но получава множество откази. След четиригодишна борба с турската бюрократична система най-сетне успява и се уверява, че предположенията му са верни. Писателят Руджеро Марино обяснява несъвпадението между официалната дата на пътуването на Колумб до Америка и написаното в картата на Пири Реис с това, че през 80-те години на 15 век Колумб се опитва да убеди португалския крал Жуау II да финансира пътешествие до хипотетични богати земи отвъд Атлантическия океан. Кралят изпраща експедиция, предвождана от Доминго де Арео, но тя се проваля. Бъдещият откривател на Америка напуска португалския двор и една година е в пълна неизвестност. Смята се, че точно тогава той прави тайно пътешествие до Америка.

Освен има слух, че през 1574 г. мореплавател на име Алонсо Санчес де Уелва попада в буря по време на пътешествие до Англия и претърпява корабокрушение по бреговете на Америка. Докато с екипажа си оправя кораба за пътя към вкъщи, той описва преживяванията си. След трудно пътуване акостира на остров Ла Гомера. Според хрониката на Хуан Лопес де Веласко от 16 век той се запознава с Колумб и му завещава описанието на пътешествието си. Вероятно по него се е ръководил Колумб и е почерпил сведения Пири Реис.

Винланд[редактиране | редактиране на кода]

Виракоча[редактиране | редактиране на кода]

Еврейската скала в Лос Лунас[редактиране | редактиране на кода]

Второ пътешествие: Космически метафори[редактиране | редактиране на кода]

Троянска война в Космоса[редактиране | редактиране на кода]

Загадките на катедралата в Шартр[редактиране | редактиране на кода]

Загадките на знамето на Обединена Европа[редактиране | редактиране на кода]

Тайният код в „Менините“ на Диего Веласкес[редактиране | редактиране на кода]

Трето пътешествие: Енигмите на вярата[редактиране | редактиране на кода]

Мария Хесус де Агреда[редактиране | редактиране на кода]

Билокация[редактиране | редактиране на кода]

Епилепсията на Света Тереза[редактиране | редактиране на кода]

Мария Магдалена[редактиране | редактиране на кода]

Главата на Свети Йоан Кръстител[редактиране | редактиране на кода]

Нацисткото търсене на Светия Граал[редактиране | редактиране на кода]

Менората[редактиране | редактиране на кода]

Четвърто пътешествие: Египтяни и масони[редактиране | редактиране на кода]

Бласко Ибанес[редактиране | редактиране на кода]

Пето пътешествие: Загубени цивилизации[редактиране | редактиране на кода]

Божествената слюда от Теотиуакан[редактиране | редактиране на кода]

Хороскопът в Немрут[редактиране | редактиране на кода]

Подземните лабиринти в Гьореме[редактиране | редактиране на кода]

Шесто пътешествие: Тайната култура[редактиране | редактиране на кода]

Папа Александър VI[редактиране | редактиране на кода]

Богородицата във Фатима[редактиране | редактиране на кода]

Нострадамус[редактиране | редактиране на кода]

Загадките на Девата от Гуадалупе[редактиране | редактиране на кода]

Гробът на Никола Фламел[редактиране | редактиране на кода]

Александрийската библиотека[редактиране | редактиране на кода]

Загадката на „Тайната вечеря“[редактиране | редактиране на кода]

„Мадоната на скалите“[редактиране | редактиране на кода]

Край на разкриващата сюжета част.

Източници[редактиране | редактиране на кода]