Забърдени (дем Лерин)
Тази статия е за леринското село. За костурското вижте Забърдени (дем Хрупища).
| Забърдени Λόφοι | |
| — село — | |
 Изглед към селото и църквата „Свети Константин и Елена“ | |
  Забърдени  Забърдени  Забърдени | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Лерин |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 744 m |
| Население | 289 души (2021 г.) |
Забъ̀рдени (на гръцки: Λόφοι, Лофи, до 1926 година Ζαπύρδανη, Запирдани, Ζαμπύρδενη, Забирдени, Ζαμπύρδανη, Забирдани[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 24 километра източно от демовия център Лерин (Флорина) в източния край на Леринското поле и подножието на рида на Малка Нидже Веливор. Заобиколено е от хълмове и на това дължи и името си. Край него е разположена дъбовата гора Гьоница.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Североизточно от Забърдени в местността Селище са намирани останки от керамика, но археологически разкопки не са провеждани. В местността Симитрия също са намирани останки от старо селище.
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1481 година под името Забърдени с 80 домакинства, които произвеждат лозя, орехи и мед.[3]
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Филорине от 1626 – 1627 година селото е отбелязано под името Забурдани с 62 джизие ханета (домакинства).[4]
В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Забърдинъ като българско село.[5]
Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година в Забърдени (Zabrdéni) има 60 домакинства със 152 жители българи.[6]
В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Забърдени живеят 325 българи християни.[7]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Забърдени е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак с 43 къщи.[8]
В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия и не се отказва от нея чак до Балканската война, макар и след Илинденското въстание на няколко пъти да е обект на андартски нападения. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 344 българи екзархисти и функционира българско училище.[9]
В 1905 година селото пострадва от андартски нападения.[10]
В 1905 година е опожарена и голямата църквата на селото „Свети Никола“ – каменна базилика без купол с женска църква.[11]
В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Забердани (Ζαμπέρδανι), село в Леринската каза на Битолския санджак, има 332 „схизматици българомислещи“.[12]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Забърдени е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[13]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]По време на войната в 1912 край Забърдени гръцката армия претърпява поражение от силите на Джавид паша и за кратко се изтегля.[14] По-късно в Забърдени влизат гръцки войски. След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция. В 1916 година, по време на Първата световна война селото за кратко е освободено от българската армия по време на Чеганската операция.
В 1917 година край Забърдени е издигнат сръбски военен паметник на Дринската дивизия.[15]
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Забърдени (Забрдени) има 40 къщи славяни християни.[16] В 1926 селото е преименувано на Лофи, в превод хълмове.[17] В 1932 година в Забърдени има 71 българогласни семейства, от които 60 са с „изявено българско съзнание“. В междувоенния период малко забърденци се изселват в България.
След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Пандил Митков, Илия Дафов, Божил Константинов, Никола Янев, Софтис Зиков, Иван Гешов, Борис Ташокиров, Лазар Аврамов, Илия Митков, Георги Бешеров.[18]
В 1945 година в селото има 597 българофони, 400 от които с „негръцко национално съзнание“, 50 с гръцко и 147 с „неустановено национално съзнание“. Намаляването на населението след войната се дължи на изселване отвъд океана.
Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“ и „македонският език“ в него е запазен отлично.[19]
В селото има две църкви – „Свети Константин и Елена“, на чийто храмов празник е и съборът на селото и „Свети Димитър“. В селото има силогос „Ирини“.[20]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Кованчи дол[21][22] | Κοβάντσι Ντόλ | Коракорема | Κορακόρεμα[23] | местност и река на З от Забърдени и на СИ от Росен[21] |
| Веливор[21][22] | Βελιβέρ | Асвестолофи | Άσβεστόλοφοι[23] | връх на СЗ от Забърдени (756,4 m)[21][22] |
| Църнопол[21][22] | Τσερνοπόλ | Мавра Хомата | Μαύρα Χώματα[23] | местност на З от Забърдени[21] |
| Сечи Камен[21][22] | Σετσί Κάμεν | Акони | Άκόνι[23] | местност на ЮИ от Забърден[21] |
| Цървена локва[21] | Τσερβένα Λόκβα | Кокини Лака | Κόκκινη Λάκκα[23] | местност на ИЮИ от Забърдени[21] |
| Раблаците[21] | Ραμπλάτσιτε | Стернес | Στέρνες[23] | местност на ИСИ от Забърдени[21] |
| Гьоница[21][22] | Γκιόνιτσα | Дасос ту Ѓони | Δάσος τού Γκιώνη[23] | връх на ИСИ от Забърдени (816,6 m)[21] |
| Веливор[24] | Βελιβέρ | Асвестолофон | Άσβεστόλοφον[23] | връх на СЗ от Забърдени (705 m)[24] |
Преброявания
[редактиране | редактиране на кода]- 1913 – 358 жители
- 1920 – 306 жители, 90 семейства
- 1928 – 417 жители
- 1940 – 516 жители
- 1951 – 514 жители
- 1961 – 541 жители
- 1971 – 443 жители
- 1981 – 458 жители
- 2001 – 445 жители
- 2011 – 355 жители
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Забърдени
Георги Динев (? – 1903), български революционер, деец на ВМОРО- Дине Ташеминов (? – 1903), български революционер, войвода на ВМОРО
- Константин Попгеоргиев, свещеник, български активист в годините на Втората световна война, определен от гръцките власти в 1942 година като „български пропагандатор“ и „фанатик“[25]
Кочо Ванев Ташоминовски (Κωνσταντίνος Τασομήνης, 1922 – 1948), гръцки комунист; роден в бедно семейство, миньор, куриер на КПГ през окупацията и след Споразумението от Варкиза, войник на ДАГ заедно с баща си Ване, сестра си Аспасия, брат си Яне и майка си Нуна, ранен през пролетта на 1948 година край Въртолом с поща на ДАГ и умира в Котори[26]
Надя Тас (р. 1956), австралийска режисьорка и актриса- Тимо (Тино) Алексов, македоно-одрински опълченец, 24-годишен, 4 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[27]
- Яне Ванев Ташоминовски (? – 1949), гръцки комунист; войник на ДАГ заедно с баща си Ване, сестра си Аспасия, брат си Кочо и майка си Нуна, загинал при Тамбура в битката на Грамос на 28 юли 1949 година[28]
- Починали в Забърдени
- Анто Димитров Ковачев, български военен деец, младши подофицер, загинал през Първата световна война[29]
- Станко Станков Палушев, български военен деец, младши подофицер, загинал през Първата световна война[30]
- Български общински съвет в Забърденив 1941 година
- Пандил Митков
- Илия Дафов
- Божил Константинов
- Никола Янев
- Софтис Зиков
- Иван Гешов
- Борис Ташокиров
- Лазар Аврамов
- Илия Митков
- Георги Бешеров[18]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Ο τόπος μου
- ↑ Kravari, Vassiliki. Villes et villages de Macédoine occidentale, Realites byzantines, Paris: Editions P. Lethielleux, 1989, p. 351. ISBN 2-283-60452-4.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 333
- ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 93.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 82 – 83.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 249.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 25. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
- ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 64.
- ↑ Ο ΤΟΠΟΣ ΜΟΥ ΛΟΦΟΙ ΦΛΩΡΙΝΑ // Посетен на 12 януари 2015.
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία : εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Εν Αθήναις, Εκ του τυπογραφείου "Νομικής", 1910. σ. 93. (на гръцки)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 20, 847.
- ↑ Спомени на Георги Попхристов
- ↑ Споменик у Лофоију // Краљевина Србија и Краљевина Црна Гора у ратовима 1912 – 1918. Посетен на 3 март 2026 г. (на сръбски)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 21. (на сръбски)
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- 1 2 Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония : мит или реалност. София, Македонски научен институт, 1996. ISBN 9789548187275. с. 489.
- ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
- ↑ Официален сайт на бившия дем Вощарани[неработеща препратка].
- 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
- 1 2 3 4 5 6 Topografska Karta JNA 1:50 000.
- 1 2 3 4 5 6 7 8 Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1780. (на гръцки)
- 1 2 Flórina GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. 610/10395." In collections: Greece 1:100k Topographic Maps. Digital Archive McMaster University. London, War Office, 1944.[неработеща препратка]
- ↑ Колектив. Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878 – 1944. Том 4. София, Македонски научен институт, 2003. с. 406.
- ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 301 – 302. (на английски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 20.
- ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 301. (на английски)
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 220, л. 27, 28
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 220, л. 28, 29
| |||||||||||||||||||||||
