Завиша Митрович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Завиша Митрович (на хърватски: Zaviša Mitrović) (1649- 1702) е хърватски ускок, кавалер на ордена Св. Марко, капитан на морлаците в историческата област Лика.

Биографични данни[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в едно от селата на историко-географския район Буковица. Син е на войводата Янко Митрович[1].

Има двама по-големи братя, Илия и Стоян, също прославени ускоци, както и сестра Ана[2][3].

Особено се отличава в сраженията с турците за отвоюването на Книн и Син, където и е ранен.

Притежава голямо богатство и имоти – мелници, къщи, магазини, а в края на живота си купува половината остров Олиб.

Потомство[редактиране | редактиране на кода]

Завиша има синове Стоян и Илия, и дъщеря Йелена. Всички членове на неговото семейство са удостоени с титлата „конт“ от дожа на Венеция Себастиано Мочениго на 20 август 1705 г. заради проявени заслуги на брат му Стоян Янкович Митрович и на баща му Янко Митрович[4].

Известно е, че от децата на Завиша единствено дъщеря му Йелена, омъжена за венецианския полковник Теодор Деде (православен грък по произход), оставя потомство. Нейният син и съответно внук на Завиша – Кириак Деде Митрович след смъртта на вуйчо си Илия с одобрението на венецианския сенат е обявен за негов наследник, макар и малолетен към този момент. Впоследствие праправнуците на Завиша през 1831 г. получават и австрийски документ, с който се препотвърждава благородническата им титла „conte veneto“[5]. Последният конт по тази линия е праправнукът на Йелена и Теодор, Илия Деде Митрович (1818-1874). Той не оставя мъжко потомство, но неговата дъщеря Олга се омъжва за Владимир Десница, от когото има синове Бошко и Урош. Синът на Урош е писателят Владан Десница, един от най-известните югославски писатели от втората половина на XX в.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Hrvatski biografski lexikon, C. G. F. Heyer von Rosenfeld: Der Adel des Königreichs Dalmatien. Nürnberg 1873, 8–9. — B. Desnica: Istorija kotarskih uskoka, 2. Beograd 1951, 408–412.
  2. Berber (2004), p. 2
  3. Damir Magaš; Josip Brtan (2015). Prostor i vrijeme knezova Posedarskih: Zemljopisna obilježja i povijesni razvoj Općine Posedarje (Posedarje, Slivnica, Vinjerac, Podgradina, Islam Latinski, Ždrilo i Grgurice) (in Croatian). Zadar: Sveučilište u Zadru, Centar za istraživanje krša i priobalja, Odjel za geografiju, Hrvatsko geografsko društvo Zadar. pp. 283–288. ISBN 978-953-331-059-6.
  4. Hrvatski biografski lexikon, C. G. F. Heyer von Rosenfeld: Der Adel des Königreichs Dalmatien. Nürnberg 1873, 8–9. — B. Desnica: Istorija kotarskih uskoka, 2. Beograd 1951, 408–412.
  5. Hrvatski biografski lexikon, C. G. F. Heyer von Rosenfeld: Der Adel des Königreichs Dalmatien. Nürnberg 1873, 8–9. — B. Desnica: Istorija kotarskih uskoka, 2. Beograd 1951, 408–412.