Завойско езеро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Завойско езеро
— язовир —
Завойско езеро
Завойско езеро
Reliefkarte Serbien.png
43.2667° с. ш. 22.6333° и. д.
Местоположение в Сърбия
Местоположение (Европа) Западни покрайнини, Пиротско, Сърбия
Притоци р. Височица, Белска река
Отток р. Височица
Дължина 14 km
Ширина до 2 km
Площ 5.53 km2
Воден обем 0.17 km³
Надм. височина 612 m
Населени места Пъклещица, Копривщица (Пиротско), Бяла (Пиротско), Гостуша
Завойско езеро в Общомедия
Завойското езеро с река Височица

Завойското езеро е язовир в Стара планина на река Височица, в  Пиротски окръг, в Сърбия.[1][2] 

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположено е на река Височица, на 15 км северно от Пирот в старопланинската котловина Висок. Езерото е естествено образувал се водоем при природен катаклизъм, впоследствие превърнат в язовир с оформянето на стена в северозападния му край.[3] 

Високопланинското Завойско езеро дълго 14 км и широко от няколко метра (16 м при пробива в скалните ритли на ждрелото след с. Пъклещица) до 2 км (при ръкавите му след Болярица), с дълбочината си до над 60 м е едно от най-дълбоките на Балканите, то се образува се след природен катаклизъм в нощта на 23 срещу 24 февруари 1963 г. свличането продължава и на 25 февруари и със свлекли се 1,3 км, дълги, 220 м широки и 50 м високи скални маси и почва окончателно е заприщено течението на идващата отвъд сегашната българо-сръбска граница р. Височица, тогава са залети селата Завой, Голяма и малка Луканя, днес жителите им са се преселени в кв. Нови Завой в Пирот и в околните села.[4]

 В самия югоизточен край където започва езерото на брега на р. Височица е с. Пъклещица, в близост са селата Копривщица, Гостуша, Бяла, Темско, Сопот и др. Забележителни са недалечните средновековен български Темски манастир от XI век и останките от български град-крепост Темско (Темъц) последната българска твърдина на цар Константин II Асен паднала под османска власт в 1408-1409 г. През езерото е прехвърлен 140 метровия Белски мост към пътя по билото на високия 1170 м рид извисяващ се стръмно на над 560 м над езерото свързващ селата Бяла (Бела на местния диалект) и Гостуша с Копривщица (отстояща на 2,5 км от брега), и през нея с близкия Пирот. Езерото язовир се устройва и като хидроенергиен обект с висока 86 м, широка 10 м и дълга 290 м стена в североизточния му край и два дълги съответно 0,92 км със сечение 10,7 кв.м и 8,566 км с диаметър 8,4 м тунела и инсталирана мощност 80 мW.[5] На езерото е ваканционното селище и къмпинг „Болярица“ (kamp "Buljarice")[6] По протежение на брега и в близката планина има построени вили, почивни бази и много места за излети, езерото е известно място за високопланински спортен риболов, във водите му е изобилна бялата риба, а реките Височица и вливащата се в езерото Белска река идваща от с. Бяла са богати на планинска пъстърва.[7] пастърва

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пиротски зборник, друго издање, Мр. Стеван М. Станковић, Завојско језеро, с. 127-139
  2. Завојско језеро, ЈП Службени гласник и Општина Пирот, Лексикони градова Србије: Пиротски лексикон, Београд, 2012, страна 88, ISBN 978-86-519-1244-6
  3. Завојско језеро, Мала енциклопедија Просвета, Треће издање (1985); Београд: „Просвета“; ISBN 86-07-00001-2
  4. Пирот Производства, Second Edition , г-н Стеван M. Станкович, Zavojsko езеро, страница 128
  5. Hidrotehnika-Hidroenergetika, Bend 1982-1988
  6. Каmp "Buljarice"
  7. Реке Балкана - спортски риболов.
     Портал „География“         Портал „География          Портал „Сърбия“         Портал „Сърбия