Заговор
 |
Заговорът[1], също известен като съзаклятие[2], конспирация[3][4], схема, е тайно съглашение за съвместни организирани действия между лица и/или организации (тайни общества), които са насочени към реализирането на специална цел – завземане на властта или извършването на престъпление/я срещу съществуващото обществено-политическо и/или икономическо устройство на страната, предвид нанасяне на максимални и извънредни поражения върху населението и/или територията ѝ.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ заговор // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 19 ноември 2024.: „1. Тайно уговаряне, споразумение между ограничен кръг хора за дейност против някого или нещо, обикн. за постигане на някакви политически цели; съзаклятие. 2. Диал. Сговаряне, уговаряне, уговорка (Н. Геров, РБЯ).“
- ↑ съзаклятие // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 19 ноември 2024.:„(рус.). Заговор.“
- ↑ конспирация // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 19 ноември 2024.: „ж. 1. Нелегална организация, чиято дейност е насочена срещу официалната власт. 2. Само ед. Съвкупност от средства, правила, методи, присъщи на такава организация. 3. Тайна проява, дейност, в която са посветени обикн. определен брой лица. — От лат. conspiratio, -onis ‘заговор, съзаклятие’ през нем. Кonspiration, фр. conspiration или рус. конспирация.“
- ↑ Милев, Александър; Братков, Йордан; Николов, Божил. конспирация // Речник на чуждите думи в българския език. София, Държавно издателство „Наука и изкуство“, 1970. с. 357.