Заговор на Пизон

Заговор на Пизон е конспирация/заговор в ранната Римска империя (през 65 г., при управлението на император Нерон), целяща да свали принцепса от власт и евентуално да върне държавата към републиканския строй, отпреди реформирането й от Октавиан Август и Тиберий. Движението се явява израз на противостоенето между Нерон и Римския Сенат, а негов основен ръководител и ключова фигура в него е Гай Калпурний Пизон – знаменит политик, оратор, меценат. Начинанието се проваля в резултат на донос, а императорът бързо се отървава от главните участници в него и засилва още повече влиянието си, но и постепенно загърбва управлението в полза на личните си амбиции и приумици, предоставяйки го на свои доверени хора и около 3 години по-късно го губи, както и живота си.

Събития от 65 г.

Макар че получавайки властта, (наследена от осиновителя му и предходник Клавдий през 54 г.), Нерон обещава на сенаторите почти такива привилегии, каквито са имали по времето на Републиката, постепенно той съсредоточава все повече и повече власт в ръцете си. През 65 г. се оказва, че Сенатът въобще няма никаква реална власт. Тогава съпротивата на сенаторите се материализира в заговор, чийто вдъхновител става Гай Калпурний Пизон. Той успява да увлече със своите идеи няколко високопоставени сенатори и представители на конническото съсловие, включително съветници и приятели на Нерон – Сенека, Петроний, поета Марк Аней Лукан, а също и един от префектите на преторианската гвардия Фений Руф, управляващ преторианците заедно с предания на Нерон Гай Офоний Тигелин. В заговора са въвлечени и още двама високопоставени преторианци – трибунът на преторианската кохорта Субрий Флав и центуриона Сулпиций Аспер. Последният е и главният помощник на Пизон в намирането на още последователи. Флав и Руф се ангажират да обезпечат поддръжката на преторианците, а сенаторите сред заговорниците – поддръжката на Сената. Въпросът какво да се прави, след като свалят Нерон, дълго остава открит. Мотивите на всички заговорници са различни – от проста смяна на монарха до реставрация на републиката. Едва в последния момент е решено Пизон да стане новият прицепс, ако го признаят преторианците, и за всеки случай той трябва да се ожени за дъщерята на Клавдий – Клавдия Антония, което би обезпечило приемствеността ^[1].

Междувременно заговорниците са издадени на два пъти. Първият път навархът Волузий Прокул, хилиарх (от гръцки: χιλίαρχος – „хилядник“) на разположената в Мизен флота съобщава на Нерон, че към конспирацията се е опитала да го привлече либертинката (бившата робиня) Епихарида, любовница/конкубина на Юний Аней Галион, по-големия брат на Сенека.^[2] Тя е една от най-пламенните участници в заговора и със забележителна решимост не само не издава никого (не е доверила имена, а само идеята, и на Прокул)^[3], но и внушава на императора, че навархът я е наклеветил. Разтревожени от ставащото, водачите на заговора преодоляват колебанията си и определят дата и място за покушението над Нерон – в Рим, в деня на игрите, посветени на богинята Церера. В деня преди уречения за ставащото разбира Милх, бивш роб на един от заговорниците Флавий Сцевин. Рано сутринта Милх издава на Нерон своя патрон.

За няколко дни всички участници в заговора са заловени. В резултат на разследването са арестувани повече от 40 души, от които 19 от сенаторското съсловие. Не по-малко от 20 души са убити или принудени да се самоубият, в това число Сенека, Петроний, Фений Руф. Гай Калпурний Пизон също се самоубива.

Вижте също

Източници

↑ Тацит, „Анали“. XV. 52
↑ Полиен, „Военные хитрости“ VIII. 62
↑ Pagán, Victoria Emma. Conspiracy Narratives in Roman History. Austin, TX: University of Texas Press, 2004. Pp. ix + 197. ISBN 0-292-70561-1

[1] Тацит, „Анали“. XV. 52

[2] Полиен, „Военные хитрости“ VIII. 62

[3] Pagán, Victoria Emma. Conspiracy Narratives in Roman History. Austin, TX: University of Texas Press, 2004. Pp. ix + 197. ISBN 0-292-70561-1

[1]

[2]

[3]