Задният прозорец
| Задният прозорец | |
|---|---|
| Rear Window | |
 | |
| Режисьори | Алфред Хичкок |
| Продуценти | Алфред Хичкок |
| Сценаристи | Джон Майкъл Хейъс |
| Базиран на | „Трябва да е било убийство“ разказ на Корнел Улрич |
| В ролите | Джеймс Стюарт Грейс Кели Телма Ритър |
| Музика | Франц Уаксман |
| Оператор | Робърт Бъркс |
| Монтаж | Джордж Томазини |
| Сценография | Хал Перейра и Джоузеф Макмилън Джонсън |
| Костюми | Едит Хед |
| Филмово студио | Парамаунт Пикчърс |
| Премиера | 1 август 1954 (Германия) |
| Времетраене | 112 минути |
| Страна |  САЩ |
| Език | английски |
| Цветност | цветен |
| Бюджет | $ 1 000 000 |
| Приходи | $ 36 764 313 (САЩ) |
| Външни препратки | |
| IMDb Allmovie | |
| Задният прозорец в Общомедия | |
„Задният прозорец“ (на английски: Rear Window) е американски игрален филм, излязъл по екраните през 1954 г., режисиран от Алфред Хичкок с участието на Джеймс Стюарт и Грейс Кели в главните роли. Сценарият, написан от Джон Майкъл Хейъс, е базиран на разказа на Корнел Улрич „Трябва да е било убийство“.
Сюжет[редактиране | редактиране на кода]
Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!
След преживян инцидент, довел до счупен крак, фотографът Ел Би Джефрис (Джеймс Стюарт) е принуден да прекара известно време на инвалидна количка с гипсиран крак затворен в нюйоркския си апартамент в Гринуич Вилидж. В отегчението на бавно нижещите се дни и нощи той наблюдава от прозореца на апартамента си, живота на съседите, обитаващи апартаментите от съседната сграда, разположени откъм вътрешния двор.
Преди този филм Алфред Хичкок е работил с Джеймс Стюарт върху „Въжето“ през 1948 г., в който действието също е концентрирано в един апартамент. Ограниченията, приложени във втория им съвместен филм, „Задният прозорец“, са, че героят е прикован към инвалидна количка и че събитията могат да видени само от неговата гледна точка.
Заснет само в един добре преустроен снимачен павилион на „Paramount“, филмът проследява не само за връзката между фотографа Джефрис и неговата приятелка – манекенката Лиса Фремон (Грейс Кели), но и разкриването на убиеца Ларс Торвалд, живеещ в апартамент в съседната сграда.
В ролите[редактиране | редактиране на кода]
| Актьор | Роля |
|---|---|
| Джеймс Стюарт | Ел Би „Джеф“ Джефрис |
| Грейс Кели | Лиса Карол Фремонт |
| Уендъл Кори | детектив Том Дойл |
| Телма Ритър | Стела |
| Реймънд Бър | Ларс Торвалд |
| Джудит Ивлин | г-ца Самотно сърце |
| Рос Багдасарян | съседът композитор |
| Джорджин Дарси | г-ца Торсо |
| Франк Кейди и Сара Бърнър | семейството с кученцето [1] |
Камео на Алфред Хичкок[редактиране | редактиране на кода]
Алфред Хичкок се появява в камео роля – навива часовник в дома на пианиста.
Оценки[редактиране | редактиране на кода]
„Задният прозорец“ затвърждава репутацията на Хичкок като майстор на съспенса, чиито филми въздействат на много нива – от чистото развлечение до разкриването на психологически автопортрети. Това е от най-важните филми на Хичкок. В разговорите си с Трюфо режисьорът признава, че е бил привлечен от чистата кинематографичност на откровено воайорската ситуация във филма, включваща: един неподвижен човек (Джеймс Стюарт), който гледа навън; после това, което вижда (вкл. убийство); накрая – неговата реакция (в случая дали ще надделее външният свят или любовта, която му се предлага отвътре в лицето на Грейс Кели). Трюфо признава, че това е любимият му филм на Хичкок, накрая и двамата се съгласяват, че не убийството и разбулването му са важни, а мрачно-ироничната картина на света, която се получава от сглобяването на парчетата малки истории на наблюдаващия. Смятан за едно от върховите постижения в творчеството на Хичкок, „Задният прозорец“ придобива култов статус сред почитатели и кинокритици.
В България[редактиране | редактиране на кода]
В България филмът е излъчен по Канал 1 на 27 април 2001 г. в петък от 23:40 ч.[2] Българският дублаж е войсоувър, направен от продуцентско направление „КИНО“. Екипът се състои от:
| Превод | Людмила Верих |
| Редактор | Анета Данчева-Манолова |
| Тонрежисьор | Габриела Жекова |
| Режисьор на дублажа | Мария Попова |
| Озвучаващи артисти | Тамара Войс Наталия Бардская Стефан Младенов Васил Бинев |
На 27 април 2021 г. е излъчен по bTV Cinema, с програмиране вторник от 23:45 ч. Дублажът е записан отново с войсоувър от студио VMS. Ролите се озвучават от Гергана Стоянова, Елена Бойчева, Симеон Владов, Николай Николов и Момчил Степанов.
Награди и номинации[редактиране | редактиране на кода]
Филмът е поставен от Американския филмов институт в някои категории, както следва:
- АФИ 100 години... 100 филма – #42
- АФИ 100 години... 100 филма (10-о юбилейно издание) – #48
- АФИ 100 години... 100 трилъра – #14
- АФИ 10-те топ 10 – #3 Мистерия
- През 1997 г. филмът е сред произведенията, избрани като културно наследство за опазване в Националния филмов регистър към Библиотеката на Конгреса на САЩ. [3]
На 27-ата церемония по връчване на наградите „Оскар“ филмът е номиниран за отличието в 4 категории, включително за най-добър режисьор и най-добър сценарий.[4][5]
| Награди[6] | |||
|---|---|---|---|
| Награда | Категория | Име | Резултат |
| „Оскар“-1954 | Най-добър режисьор | Алфред Хичкок | номинация |
| „Оскар“-1954 | Най-добър оригинален сценарий | Джон Майкъл Хейс | номинация |
| „Оскар“-1954 | Най-добър звук | Лорън Райдър | номинация |
| „Оскар“-1954 | Най-добра операторска работа | Робърт Бъркс | номинация |
| Награди на Националния съвет на кинокритиците на САЩ – 1954 | Най-добра актриса | Грейс Кели | награда NBR за най-добра актриса |
| Награди на Съюза на Нюйоркските филмови критици – 1954 |
Най-добра актриса | Грейс Кели | награда NYFCC за най-добра актриса |
| Награди на Съюза на Нюйоркските филмови критици – 1954 |
Най-добър режисьор | Алфред Хичкок | номинация |
| „БАФТА“-1955 | Най-добър филм | „Прозорец към двора“ | номинация |
| Награди на Гилдията на американските режисьори-1955 | за изключителни режисьорски постижения в киното | Алфред Хичкок | номинация |
| Награди „Едгар Алан По“-1955 | Най-добър криминален сценарий | Джон Майкъл Хейс | награда „Едгар“ |
| Награди на Гилдията на американските сценаристи-1955 | Най-добър драматичен сценарий | Джон Майкъл Хейс | номинация |
| Национален филмов регистър на САЩ-1997 | Най-значими американски филми | „Прозорец към двора“ | включване сред 25-те избрани филма |
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Belton, John. Alfred Hitchcock's Rear Window, Cambridge University Press, 2002
- Crowther, Bosley. „A 'Rear Window' View Seen at the Rivoli“, в The New York Times, 4 август 1954, с.18
- Daumont, Gilbert. „Fenêtre sur cour“. в: „Mon Film“ (Paris, France), Mon Film Tous les mercredis, № 458, 1 юни 1955, с.16
- Donald. „La ventana indiscreta“. в: „ABC“ (Madrid), 4 октомври 1955, с.41
- Fierman, Daniel. „New To DVD: Rear Window (A-)“. в: „Entertainment Weekly“ (USA), Vol. 1, № 586, 9 март 2001, с.61
- McCarthy, Todd. „Rear Window“. в: „Variety“ (USA), Vol. 377, № 9, 17 януари 2000, с.48 – 55
- Sharff, Stefan. „The Art of Looking“. в: „Hitchcock's Rear Window“, New York: Limelight Editions, 1997
- Schwarzbaum, Lisa. „Bon Voyeur (A)“. в: „Entertainment Weekly“ (USA), Vol. 1, № 522/523, 21 януари 2000, с.79
- Spoto, Donald. The Dark Side of Genius: The Life of Alfred Hitchcock. New York, Da Capo Press, 1999. ISBN 978-0-306-80932-3.
- Travers, Peter. „Rear Window“. в: „Rolling Stone“ (USA), Vol. 1, № 834, 17 февруари 2000, с.63 – 64
- Франсоа Трюфо. Хичкок & Трюфо, изд. Колибри, София, 2005, с.282 – 283 ISBN 954-529-373-Х
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Пълен списък на актьори и роли – „Прозорец към двора“. // Internet Movie Database. Посетен на 19 април 2020.
- ↑ Телевизия, петък 27.4, в-к Сега, 27 април 2001.
- ↑ Филмов регистър на САЩ – 1997
- ↑ Номинации и награди, Internet Movie Database.
- ↑ Награди „Оскар“ (27-а церемония) (официален сайт)
- ↑ Номинации и награди на „Прозорец към двора“, Internet Movie Database.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- „Задният прозорец“ в
Internet Movie Database - „Задният прозорец“ в
Allmovie - „Задният прозорец“ в Rotten Tomatoes
- „Задният прозорец“ в TCM Movie Database
- „Задният прозорец“ в Hitchcock Wiki
|
