Задруга

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за славянската родова община. За българското село Задруга вижте Задруга (село).

Задругата е славянска родова община, характерна за всички славянски племена, през време на родовообщинния строй.

Най-малката обществена единица у древните славяни не било семейството в днешния смисъл на думата, а голямата семейна общност, наречена родъ.

Близките родове издигали селищата си в непосредствена близост едно до друго и така образували селищни „гнезда“ — родови селски общини, наричани задруга. По този начин родовете не си съперничели за ресурси, земя и съответно храна, а успявали да се събират бързо за война или съвместни трудови и строителни начинания.

Задругарите не разполагали с частна собственост, освен личните вещи — дрехи, накити и оръжия. Земята и добитъкът били задължително обща собственост и никой нямал самостоятелно право на наследяване върху тях. Продажбата ставала само със съгласие на всички семейни мъже в задругата.

Над всяка задруга властвали местните старейшини (старци, деди). Те имали най-авторитетната дума, в която другите принципно се вслушвали, но това не било абсолютна власт. Важните въпроси се решавали от всички боеспособни мъже на специално общо събрание, наричано на старославянски vetьe (стб. вяще, рус. вече; от vetь — съвет, сговор, съгласие).

Старците също изпълнявали и жречески функции. Служели на боговете по време на календарните фестивали, устройвани в родовите светилища.

Освен старейшини задругите имали и kъnęzъ (бг. кнез, рус. княз), който не бил владетел, а само военен вожд и предвождал мъжете във време на война. При големите разселения на славяните през 6–7 век, обаче, социалното разслоение се задълбочило и кнезовете придобили по-голямо влияние в племето и в преддържавния период вече били пълноценни владетели.

Задругите били обединени в жупа, а няколко жупи съставлявали славянското племе. Начело стоял върховен кнез, който у южните славяни се наричал жупан.

В България и Сърбия задругите се запазили до много късен период, причина за което е и османското владичество. Обединено в надсемейни общности, селското население е имало много по-добри шансове за изхранване и отбрана в една враждебна държава. В Западна България задругите продължавали да съществуват дори в 19 век, макар вече да нямали характер на селищни образувания, а представлявали големи родове, живеещи заедно в общи или съседни домове. В България задругите съществуват началото на 20 век, когато ново законодателство след освобождението създава условия непригодни за тях.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]