Заек подземник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Заек подземник
Природозащитен статут
EN
Застрашен[1]
Червена книга на България
LC
Незастрашен[2]
Класификация
клон:Holozoa
царство:Животни (Animalia)
клон:Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Зайцевидни (Lagomorpha)
семейство:Зайцови (Leporidae)
род:Oryctolagus
вид:Заек подземник (O. cuniculus)
Научно наименование
(Linnaeus, 1758)
Разпространение
Заек подземник в Общомедия
[ редактиране ]

Зайците подземници (Oryctolagus cuniculus) са вид дребни бозайници от семейство Зайцови (Leporidae), единствените представители на род Oryctolagus.[3]

Разновидност на заека подземник е питомният заек, отглеждан в много страни по света.[4]

Особености[редактиране | редактиране на кода]

Ушите на заека подземник са сравнително къси, а главата е относително голяма. На цвят обикновено е сивокафяв до кафяв, коремът е бял. Предпочита сухи местности в близост до гори или градини. Храни се с тревисти растения, корени, тънки клони на храсти. Активен е главно през нощта, като не се отдалечава много от жилището си. То представлява сложна система от тунели, които обикновено прокопава сам, макар че понякога използва и стари дупки на лисици или язовци.[4]

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Предполага се, че заекът подземник първоначално е разпространен в Северозападна Африка и на Пиренейския полуостров, но в наши дни (20.-21. век) се среща в голяма част от Европа и е интродуциран в Америка и Австралия, където е смятан за инвазивен вид. В България е интродуциран през 1934 година на остров Свети Иван, където има стабилна популация.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Размножителният период на заека подземник е между февруари и септември. Бременността продължава между 28 и 32 дни.

Женските раждат 3 до 5 пъти в годината, обикновено по 5-6, в редки случаи до 12 малки. При раждането си те са напълно безпомощни, на 3-4 седмици започват самостоятелен живот, а на 5-8 месеца достигат полова зрялост.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Oryctolagus cuniculus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Заек подземник. Посетен на 2022-03-28
  3. Lagomorph Specialist Group. Oryctolagus cuniculus // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 2009-25-3. (на английски)
  4. а б в Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 293-295.