Заек подземник

Заек подземник

Природозащитен статут

Застрашен

Червена книга на България

Незастрашен

Класификация

царство: Животни (Animalia) тип: Хордови (Chordata) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) (без ранг): Амниоти (Amniota) (без ранг): Синапсиди (Synapsida) (без ранг): Терапсиди (†Therapsida) клас: Бозайници (Mammalia) разред: Зайцевидни (Lagomorpha) семейство: Зайцови (Leporidae) род: Oryctolagus вид: Заек подземник (O. cuniculus)

Научно наименование

Oryctolagus cuniculus (Linnaeus, 1758)

Разпространение

Заек подземник в Общомедия

[ редактиране ]

Зайците подземници (Oryctolagus cuniculus) са вид дребни бозайници от семейство Зайцови (Leporidae), единствените представители на род Oryctolagus.

Предполага се, че заекът подземник първоначално е разпространен в Северозападна Африка и на Пиренейския полуостров, но в наши дни се среща в голяма част от Европа и е интродуциран в Америка и Австралия, където е смятан за инвазивен вид. В България е интродуциран през 1934 година на остров Свети Иван, където има стабилна популация. Разновидност на заека подземник е питомният заек, отглеждан в много страни по света.

Ушите на заека подземник са сравнително къси, а главата е относително голяма. На цвят обикновено е сивокафяв до кафяв, коремът е бял. Предпочита сухи местности в близост до гори или градини. Храни се с тревисти растения, корени, тънки клони на храсти. Активен е главно през нощта, като не се отдалечава много от жилището си. То представлява сложна система от тунели, които обикновено прокопава сам, макар че понякога използва и стари дупки на лисици или язовци.

Размножителният период на заека подземник е между февруари и септември. Бременността продължава между 28 и 32 дни. Женските раждат 3 до 5 пъти в годината, обикновено по 5-6, в редки случаи до 12 малки. При раждането си малките са напълно безпомощни, на 3-4 седмици започват самостоятелен живот, а на 5-8 месеца достигат полова зрялост.