Закарпатска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Закарпатска област
Закарпатська область
Знаме
      
Герб
Zakarpattia in Ukraine.svg
Страна Флаг на Украйна Украйна
Адм. център Ужгород
Площ 12 753 km²
Население (2015) 1 259 068 души
98,7 души/km²
Райони 13 + 5
губернатор Игор Самойлович Бондаренко
Закарпатска област в Общомедия

Закарпатска област или Рутения (на украински: Закарпатська область, или Закарпаття; на унгарски: Kárpátalja) е една от 24-те области на Украйна. Площ 12 753 km² (най-малката в Украйна, 2,11% от нейната площ). Население на 1 януари 2015 г. 1 259 068 души[1] (19-о място по население в Украйна, 2,78% от нейното население). Административен център е град Ужгород. Разстояние от Киев до Ужгород 898 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Сегашната територия на Закарпатска област е била част от български комитат по време на Първото българско царство с център град Хунград (Ужгород). Впоследствие преминава под управлението на Средновековна Унгария, а по-късно до края на Първата световна война, е в пределите на Австрийската империя и Австро-Унгария. След края на войната е присъединена към новообразуваната държава Чехословакия като отделен регион заедно с Бохемия, Моравия и Словакия. По време на Втората световна война областта е окупирана от Нацистка Германия, като е присъединена към Унгария. След края на войната със съветско-чехословашкото съглашение от 29 юни 1945 г. е присъединена към СССР, като на 22 януари 1946 г. е образувана Закарпатска област в състава на Украинската ССР. След разпадането на СССР областта остава в състава на независима Украйна. Преди 1993 г. сред населението в областта има настроения за присъединяване отново към Чехословакия, но те не придобиват голяма популярност, поради разпадането на Чехословакия на две държави (Чехия и Словакия) и тези стремления по-късно са забравени.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Закарпатска област се намира в крайната западна част на Украйна. На юг граничи с Румъния, на югозапад – с Унгария, на запад – със Словакия, на северозапад – с Полша, на север – с Лвовска област и на североизток и изток – с Ивано-Франкивска област. В тези си граници заема площ от 12 753 km² (най-малката по площ в Украйна, 2,78% от нейната площ).[2]

Областта заема югозападните склонове на северната част на Източните Карпати (т.нар. Украински или Лесисти Карпати) и североизточната периферия на Среднодунавската низина, която тук е известна като Закарпатска низина. Планините заемат около 80% от територията на областта, като образуват три успоредни помежду си хребета с посока на простиране от северозапад на югоизток – Вододелен (височина до 1693 m), Полонински (1883 m) и Вулканически (1081 m), отделени един от друг от дълбоки и дълги долини. В източната част на областта, на границата с Ивано-Франкивска област, обособени от напречната, меридионална долина на река Тиса, са разположени масивите Раховски (на запад) и Черногора (на изток) с връх Говерла 2061 m (48°09′36″ с. ш. 24°30′01″ и. д. / 48.16° с. ш. 24.500278° и. д.), на границата с Ивано-Франкивска област, най-високата точка на Украйна. Тези два масива имат алпийски форми на релефа. Проходите в Източните Карпати са разположени на височина над 800 m – Ужокски (852 m), Средноверецки (839 m), Вишковски (930 m), Яблоницки (921 m) и др. Югозападно от Източните Карпати са разположени хълмисти и силно разчленени предпланински височини, с височина 300 – 400 m, които стъпаловидно се спускат към Закарпатската низина.[2]

Климатът на областта е умерено континентален. Средната януарска температура в низината е -2 – -3 °C, в предпланинските райони -3 – -4 °С, в планинските райони -5 – -9 °С, а средната юлска съответно 19 – 20 °C, 17 – 18 °С и 6 °С. Годишната сума на валежите се изменя от 600 – 700 mm в низината, 800 – 1000 mm в предпланините, до 1000 – 1400 mm и повече в планините. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) в низината е до 230 денонощия, в предпланините 210 – 230 денонощия, в планините 90 – 210 денонощия.[2]

Цялата територия на областта попада във водосборния басейн на река Тиса (ляв приток на Дунав), която протича през нея с горното си течение. Нейните основни притоци тук са десни: Тересва, Теребля, Рика, Боржава, Латорица, Уж и др., и водите им се използват като източници на електроенергия, питейно водоснабдяване и напояване. Областта разполага и с множество минерални извори: солени, сернисти, йодисти, въглекисели, железисти и др.[2]

В ниските части на областта са разпространени предимно ливадните (оподзолени и оглинени) и алувиалните почви. Предпланините са заети от кафяви подзолисти и повърхностно-глееви почви, а в планините – кафяви горски с различна степен на опдзоленост, ливадно-кафяви, планинско-ливадни и торфени почви. Около половина от територията на Закарпатска област е заета от гори, като основните дървесни видове са бук (46% от горския фонд), смърч (24%), дъб (4,7%), ела (1,3%) и габър. В характера на растителната покривка е ярко изразена вертикалната зоналност. В Закарпатската низина преобладават обработваеми земи и лозя, а на места се срещат малки дъбово-габърови горички. В предпланинските райони са разпространени предимно дъбовите и дъбово-буковите гори, а в планините – букови (до 800 – 1000 m) и иглолистни (до 1300 – 1500 m) гори с примеси от бор в горния пояс. Районите над 1300 – 1500 m са заети от високопланински пасища – субалпийски до 1850 – 1900 m и алпийски над 1900 m. Планините се обитават от дива котка, рис, вълк, лисица, кафява мечка, дива свиня, европейска кошута, благороден елен, норка, заек и др., и различни видове птици.[2]

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2015 г. населението на Закарпатска област област е наброявало 1 259 068 души (2,78% от населението на Украйна). Гъстота – 98,54 души/km². Градско население – 36,78%. Тя има мултиетническо население. Около 80,5% от населението са украинци[3], други етнически групи в областта са: унгарци (12,1%), румънци (2,6%), руснаци (2,5%), цигани (1,1%), словаци (0,5%) и германци (0,3%).

Езиците на етническите групи са уважавани и се изучават в училищата и другите културни институции. Първият унгарски колеж в Украйна е създаден в град Берегово. Областта е родина на около 14 000 цигани, което ги прави най-компактната циганска група в страната. В нея живеят и известен брой русини, които не са признати от украинската власт за малцинство и се смятат за украинска етническа група. Около 10 100 души (0,8%) са се обявили като русини след последното преброяване в страната.[4]

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

Административно-териториално деление на Закарпатска област

В административно-териториално отношение Закарпатска област се дели на 5 областни градски окръга, 13 административни района, 11 града, в т.ч. 5 града с областно подчинение и 6 града с районно подчинение и 19 селища от градски тип.[1]

Административно-териториално деление на Закарпатска област към 1 януари 2019 г.
Административна единица Площ
(km²)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Ужгород
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областен градски окръг
1.Берегове 19 23 732 гр. Берегове 23 732 71
2.Мукачево 27 85 835 гр. Мукачево 85 835 42
3.Ужгород 40 115 020 гр. Ужгород 115 020 -
4.Хуст 8 28 424 гр. Хуст 28 424 109
5.Чоп 6 8855 гр. Чоп 8855 26
Административен район
1.Береговски 635 50 985 гр. Берегове 71 Батьово
2.Великоберезнянски 809 26 546 сгт Великий Березни 7603 43
3.Виноградовски 697 121 069 гр. Виноградов 25 403 108 Вилок, Королево
4.Воловецки 544 24 268 сгт Воловец 5128 114 Ждениево
5.Иршавски 944 100 344 гр. Иршава 9276 83
6.Межгорски 1166 47 909 сгт Межгоре 9567 154
7.Мукачевски 998 100 805 гр. Мукачево 42 Колчино, Чинадиево
8.Перечински 631 31 949 гр. Перечин 6683 21
9.Раховски 1892 92 655 гр. Рахов 15 621 209 Велики Бичков, Кобилецкая Поляна, Ясиня
10.Свалявски 673 54 642 гр. Свалява 17 234 67
11.Тячевски 1818 175 375 гр. Тячев 136 Буштино, Дубовое, Солотвино, Тересва, Уст Чорна
12.Ужгородски 870 71 354 гр. Ужгород - Среднее
13.Хустки 975 95 785 гр. Хуст 109

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „Украйна“         Портал „Украйна