Закони на Кеплер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Първият закон.
Вторият закон.
Третият закон.

Законите на Кеплер описват не само движението на планетите около Слънцето, но и движението на спътниците около самите планети. Публикувани са в периода 1609 – 1619 г. от Йохан Кеплер. Те подобряват хелиоцентричната теория на Николай Коперник, заменяйки кръговите орбити с епицикли с елиптични траектории и обясняват как планетарните скорости се различават.[1]

Елиптичните орбити на планетите са открити чрез изчисления на орбитата на Марс.[2] Чрез тях Кеплер заключва, че другите обекти в Слънчевата система, дори и тези много далеч от Слънцето, също имат елиптични орбити. Освен това, той открива, че когато дадена планета се намира по-близо до Слънцето, тя се движи по-бързо в сравнение с планетите по-далеч от него. Оттук успява да заключи и, че колкото по-далеч се намира дадена планета от Слънцето, толкова по-голяма е орбитата ѝ (и обратно).

Закони на Кеплер[редактиране | редактиране на кода]

Първи закон[редактиране | редактиране на кода]

Орбитите на планетите са елипси, в единия от фокусите, на които се намира Слънцето.

Орбитите на планетите са много слабо сплеснати елипси и почти не се отличават от окръжност.

Втори закон[редактиране | редактиране на кода]

При движението на планетите около Слънцето техните радиус-вектори описват равни площи за равни интервали от време. От втория закон на Кеплер следва, че когато планетите преминават през перихелия си се движат с максимална скорост, а когато преминават през афелия – с минимална. Земята преминава през своя перихелий в началото на януари, а през афелия си – през юли.

Трети закон[редактиране | редактиране на кода]

Квадратите на периодите на обикаляне T на планетите около Слънцето се отнасят, както кубовете на големите им полуоси a до Слънцето:

Тук a1 и a2 са големите полуоси на всеки две планети до Слънцето, а T1 и T2 са периодите им на обикаляне около него. Следователно:

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Holton, Gerald James. Physics, the Human Adventure: From Copernicus to Einstein and Beyond. 3. Piscataway, NJ, Rutgers University Press, 2001. ISBN 978-0-8135-2908-0. с. 40 – 41. Посетен на 27 декември 2009.
  2. After 400 Years, a Challenge to Kepler:He Fabricated His Data, Scholar Says. // The New York Times, 23 януари 1990.