Закони на Кеплер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Първият закон.
Вторият закон.
Третият закон.

Законите на Кеплер описват движението на планетите около Слънцето, на спътниците около планетите и изобщо движението на астрономически тела в гравитационното поле на по-масивно тяло. Публикувани са в периода 1609 – 1619 г. от Йохан Кеплер. Те подобряват хелиоцентричната теория на Николай Коперник, заменят епициклите, описващи кръговите орбити с елиптични и обясняват как се променят планетарните скорости.[1]

Елиптичните орбити на планетите са открити чрез изчисления на орбитата на Марс.[2] Чрез тях Кеплер стига до заключението, че другите обекти в Слънчевата система, включително и по-отдалечените от Слънцето също имат елиптични орбити. Според втория закон на Кеплер, когато дадена планета се приближава по своята орбита към Слънцето, тя се ускорява, а когато се отдалечава от него, скоростта ѝ намалява. Според третия закон на Кеплер по-далечните от Слънцето планети се движат по-бавно в сравнение с планетите на по-близки до него орбити.

Закони на Кеплер[редактиране | редактиране на кода]

Първи закон[редактиране | редактиране на кода]

Орбитите на планетите са елипси, в единия от фокусите, на които се намира Слънцето.

Орбитите на повечето планети са много слабо сплеснати елипси, близки до окръжност.

Втори закон[редактиране | редактиране на кода]

При движението на планетите около Слънцето техните радиус-вектори описват равни площи за равни интервали от време. От втория закон на Кеплер следва, че когато планетите преминават през перихелия си се движат с максимална скорост, а когато преминават през афелия – с минимална. Земята преминава през своя перихелий в началото на януари, а през афелия си – през юли.

Трети закон[редактиране | редактиране на кода]

Квадратите на периодите на обикаляне T на планетите около Слънцето се отнасят, както кубовете на големите им полуоси a до Слънцето:

Тук a1 и a2 са големите полуоси на всеки две планети до Слънцето, а T1 и T2 са периодите им на обикаляне около него. Следователно:

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Holton, Gerald James. Physics, the Human Adventure: From Copernicus to Einstein and Beyond. 3. Piscataway, NJ, Rutgers University Press, 2001. ISBN 978-0-8135-2908-0. с. 40 – 41. Посетен на 27 декември 2009.
  2. After 400 Years, a Challenge to Kepler:He Fabricated His Data, Scholar Says. // The New York Times, 23 януари 1990.