Закони на дванадесетте таблици

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Законите на дванадесетте таблици (на латински: Lex Duodecim Tabularum или само Duodecim Tabulae) са писмени закони, създадени през 450-449 пр.н.е., които по-късно служат за основа на римското право.

Наричат се така, защото били записани на 12 плочи от слонова кост или мед (според Тит Ливий) и изложени на Форума - централния площад на Рим. Техният оригинален текст не е достигнал до нас, но изследователите са успели да възстановят по-голямата част благодарение на изобилието от цитати у големите римски юристи от края на Републиката и първите векове на Империята.

История[редактиране | edit source]

При правораздаването преди и през 5 век. пр.н.е. магистратите, които били патриции, често злоупотребявали, като се ръководели от правни норми, които не били записани и ги прилагали както им е угодно. Това възбудило недоволството на плебеите и през 451 пр.н.е. под техен натиск, патрициите били принудени да сформират комисия от 10 души (децемвири), която да напише съдебните наредби. Те, както се твърди, изпратили делегация да изучи законодателната система на Древна Гърция, в частност законите на Солон, вероятно в гръцките колонии на южна Италия.

Първите десет закона били завършени от първия децимвират през 450 пр.н.е.. Тогава за децимвири за избрани: Апий Клавдий, Тит Генуций, Публий Сестий, Луций Ветурий, Гай Юлий, Авел Манлий, Публий Сулпиций, Публий Куриаций, Тит Ромилий, Спурий Постумий. Ето как Ливий описва тяхното създаване "...всеки трябва сам да обмисли написаното, после да го обсъди с приятели и накрая да каже кое не достига или е в повече. Тогава римският народ ще има закони, приети с общо съгласие, а не одобрение по заповед"[1]

Оригиналните таблици са разрушени, когато Рим е изгорен през 390 пр.н.е.

Извадки от 12-те таблици[редактиране | edit source]

TABVLA I[редактиране | edit source]

Ако някой е призован на съд, трябва да се яви. Ако не се яви, този, който го е призовал нека да потвърди (своя приказ) пред свидетели и после да го доведат насила.
Ако препятствие за явяване пред съда е болест или старост, този, който има иск срещу гражданина, трябва да му даде впряг. Ако го откаже, не е длъжен да се яви.
Само земевладелец може да бъде поръчител (при съдопроизводство) на този, който е земевладелец. За гражданин несобственик, поръчител може да бъде, който иска.
Ако призованият има спонсор или защитник той може да бъде освободен и представителя му да заеме неговото място.

TABVLA II (Граждански процедури)[редактиране | edit source]

TABVLA III (Заеми)[редактиране | edit source]

Срещу изменник, правото на иск е винаги валидно.

TABVLA IV (Родители и деца)[редактиране | edit source]

Очевидно уродливо дете трябва да бъде оставено да умре.
Ако баща продаде своя син в робство три пъти, синът трябва да бъде освободен от (властта на) баща си.

TABVLA V (Наследяване)[редактиране | edit source]

Ако някой почине и няма завещание, неговия най-близък роднина от мъжки пол става наследник. Ако няма такъв, неговата фамилия става наследник.
Ако някой полудее, неговия най-близък мъжки родственика ще придобие собственост над имуществото му.
Ако някой се разпореди в случай на смърт със своето домашно имущество и с властта над подвластните му лица, това е ненарушимо.

TABVLA VI (Собственост)[редактиране | edit source]

Ако извършващия кражба през нощта бъде убит на място, то неговото убийство ще се счита за правомерно...

TABVLA VII (Недвижима собственост)[редактиране | edit source]

Незастроеното място около една сграда трябва да има ширина 2,5 фута

TABVLA VIII (Искове)[редактиране | edit source]

Ако някой счупи кост на друг с ръка или пръчка, трябва да му заплати 300 сестерции, а за роб - 150

TABVLA IX (Конституционни принципи)[редактиране | edit source]

Забранява се да се лишават от живот без съд, който и да е човек
Наказва се със смърт този, който подстрекава врага (римския народ към нападение на Римската държава) или този, който предаде на врага римски гражданин.

TABVLA X (Погребения)[редактиране | edit source]

Мъртъв човек не може да бъде погребан или кремиран в пределите на града.
Законът забранява без съгласието на собственика да се устройва погребална могила на по-малко от 60 фута от принадлежащата му сграда.

TABVLA XI (Брак)[редактиране | edit source]

Забранени са бракове между плебеи и патриции.

До 445г.пр.н.е според LEX CANULEIA.

TABVLA XII (Престъпления)[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Тит Ливий, От основаването на града, III, 34