Закон Магнитски

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Законът „Магнитски“, също Закон за / на Магнитски, официално Закон за отменяне на (Поправката на) Джаксън-Ваник за Русия и Молдова и за отговорност за върховенството на закона за Сергей Магнитски (на английски: Russia and Moldova Jackson–Vanik Repeal and Sergei Magnitsky Rule of Law Accountability Act of 2012), е федерален закон на САЩ, приет от Конгреса на САЩ през ноември-декември 2012 г. и подписан от президента на САЩ Барак Обама на 14 декември с.г.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

През 2009, руският данъчен адвокат Сергей Магнитски умира в затвор в Москва след разследването на измама свързана с руски данъчни служители на стойност от 230 милиона щ. долара.[1] Магнитски бива обвинен в извършването на измамата от руски длъжностни лица и задържан.[1] Докато е бил в затвора, Магнитски получава камъни в жлътката, панкреатит и калкулозен холецистит, но не получава медицинска помощ с месеци. След почти година липса на свобода, бива пребит до смърт докато бил в попечителство.[2][3]

Приятел на Магнитски, Бил Браудър, разгласява случая и лобира американското правителство да предприеме закон, който санкционира руснаци включени в корупция.[4] Браудър подава случая на сенатори Бенджамин Кардин и Джон Маккейн, които насърчават законодателният процес.[5]

Съдържание[редактиране | редактиране на кода]

Търговски облекчения[редактиране | редактиране на кода]

Този закон отменя за Русия и Молдова действието на Поправката на Джаксън-Ваник (предложена от конгресмените Хенри Мартин Джаксън [Henry Martin "Scoop" Jackson] и Чарлс Албърт Ваник [Charles Albert Vanik]) от 1974 г. към Закона за търговията, който ограничива търговията със страните, препятстващи емиграцията и нарушаващи други права на човека.

Заедно с това предоставя на Русия и Молдова статута „постоянни нормални търговски отношения“ (permanent normal trade relations), който термин заменя в САЩ през 1998 г. общоприетия в света статут на „най-облагодетелствана нация“.

Персонални санкции[редактиране | редактиране на кода]

Законът обаче е повече известен с въвеждането на персонални санкции по отношение на лицата, отговорни за нарушаване на правата на човека и на принципа на върховенството на закона в Русия. Първоначално е насочен предимно срещу лицата (изредени в т.нар. Списък „Магнитски“ от 2010 г.), подозирани в съпричастност към смъртта на руския адвокат и данъчен счетоводител Сергей Магнитски в болница на следствения изолатор № 1 в Москва през 2009 г. Персоналните санкции включват визови ограничения (забрани) за влизане в САЩ и блокиране на финансови активи в банки на САЩ. По-късно списъкът на санкционираните лица е допълван няколко пъти.

Разширяване[редактиране | редактиране на кода]

От 2016 г. законът в санкционната му част се прилага не само срещу Русия, но и в световен мащаб, като упълномощава правителството на Съединените щати да налага санкции на всеки гражданин, когото смята за нарушител на човешките права, да замрази активите му и да му забрани влизането в САЩ. Санкции вече могат да бъдат наложени на търговски дружества и други организации. Разширен е не само обхватът на санкционираните, но и спектърът от санкции.

По обвинения в корупция Службата за контрол на чуждестранните активи на Министерството на финансите на САЩ обявява санкции срещу 6 български бизнесмени на 2 юни 2021 г.[6][7]

Реакции[редактиране | редактиране на кода]

Само 2 седмици след приемането на закона – на 28 декември 2012 г., Държавната дума на Русия приема ответен закон за санкции срещу американци, виновни за престъпления срещу граждани на Русия. По-късно премиерът Дмитрий Медведев заявява, че законът е „приет на емоционална вълна..., но нито юридически, нито фактически не е свързан със закона Магнитски“[8].

След обявяването на санкциите срещу българските граждани служебното правителство на Стефан Янев създава постоянна работна група, за дa се пpeдпaзят дpyжecтвaтa c дъpжaвнo и oбщинcĸo yчacтиe и дpyги paзпopeдитeли c дъpжaвни средства oт санкциите.[7]

Аналози[редактиране | редактиране на кода]

Други страни – Естония (2016), Канада (2017), Великобритания (2017), Литва (2017), Латвия (2018), са приели аналогични закони в своето законодателство.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Mike Eckel. U.S. Settles Magnitsky-Linked Money Laundering Case On Eve Of Trial. // 2017-05-13. Архивиран от оригинала на 2018-03-10. (на английски)
  2. Rosie Gray. Bill Browder's Testimony to the Senate Judiciary Committee. // 2017-07-25. Архивиран от оригинала на 2017-07-26. ...they put him in an isolation cell, chained him to a bed, and eight riot guards came in and beat him with rubber batons. That night he was found dead on the cell floor.
  3. Q&A: The Magnitsky affair. // 2013-07-11. Архивиран от оригинала на 2018-01-14. (на английски)
  4. Browder, Bill. Red Notice: A True Story of High Finance, Murder, and One Man's Fight for Justice. 2015. ISBN 9781476755748. (на английски)
  5. Jamila Trindle. The Magnitsky Flip-Flop. // 2014-05-15. Архивиран от оригинала на 2018-03-10. (на английски)
  6. Какво засяга законът „Магнитски“? – bntnews.bg, 03.06.2021 г.
  7. а б Правителството отговаря на санкциите „Магнитски“ с работна група – economic.bg, 03.06.2021 г.
  8. Ответ в Новый Свет // Российская газета