Закон за кратните отношения

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Джон Далтон пръв публикува закона за кратните отношения през 1808 г.

Законът за кратните отношения (или закон на Далтон по името на неговия откривател Джон Далтон) е химичен закон, един от основните принципи на стоихиометрията, според който ако два елемента образуват повече от едно съединение, съотношенията на масите на втория елемент, съчетаващи се с една и съща маса на първия елемент, винаги са съотношения на малки цели числа.

Далтон описва примера с двата оксида на въглерода - 100 g въглерод реагират със 133 g кислород, за да образуват единия оксид, и с 266 g кислород, за да образуват другия. Съотношението между двете маси е 266:133 = 2:1, т.е. съотношение на две малки цели числа.

Законът за кратните отношения, наред със закона за запазване на масата и закона за постоянния състав на съединенията, изиграва важна роля за формирането на съвременната атомна теория.

     Портал „Химия“         Портал „Химия