Закон на Бенфорд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
A sequence of decreasing blue bars against a light gray grid background
Разпределението на първите цифри според закона на Бенфорд. Всеки правоъгълник представлява цифра, а височината му е процентът на числата, които започват с тази цифра.
Честота на първата значима цифра на физическите константи, начертана по закона на Бенфорд

Законът на Бенфорд, наричан още закон на Нюкомб—Бенфорд, закон на аномалните числа или закон на първата цифра, се отнася за разпределението на старшата цифри в много реални набори от цифрови данни. В естествените колекции от числа старшата цифра най-често е малка. С единица започват около 30% от числовите данни, докато с 9 започват по-малко от 5% от данните. Ако цифрите бяха разпределени равномерно, всяка от тях щеше да се появява като начална в около 11,1% от случаите.[1]

Законът на Бенфорд важи за най-различни данни данни, включително сметки за електричество, улични адреси, цени на акции, цени на жилища, брой на населението, смъртност, дължини на реки, физически и математически константи.

Законът е наречен на физика Франк Бенфорд, който през 1938 г. публикува статия, озаглавена „Закон за аномалните числа“. За първи път законът се споменава от Саймън Нюкомб през 1881 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Закон на Бенфорд. // Capital.bg. 2007-05-15.
CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Benford's law“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​