Закон на Паскал

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Законът на Паскал в хидродинамиката гласи, че налягането, упражнявано от външни сили върху течности или газове (флуиди), се предава равномерно във всички посоки.

По-точната формулировка на закона гласи, че налягането в даден флуид в равновесие е еднакво във всички негови точки на дадена дълбочина, което е тясно свързано с формулировката на основния принцип на хидростатиката:

Разликата в налягането на флуид между две точки с дадена дълбочина е равно на теглото на водния стълб на единица площ, имащ за височина разликата в дълбочините и сечение, равно на единицата площ.

Математическо представяне[редактиране | редактиране на кода]

  • Разликата в налягането на течност между две точки на дълбочини съответно h1 и h2 е равна на:

Където е плътността на течността, а g е земното ускорение.

Оттам следва и формулата за налягането на течността в произволна точка на дълбочина h:

Където P0 е налягането на повърхността (атмосферното налягане ако течността е в допир с атмосферата).

Приложения[редактиране | редактиране на кода]

  • Налягането се увеличава с нарастването на дълбочината. На 10 m дълбочина в морето, налягането е два пъти по-голямо от атмосферното – то нараства със 100 kPa на всеки 10 m.
  • Хидравличната преса – сила от 1 N, упражнявана върху 0,01 m² отговаря на сила от 100 N, упражнявана върху 1 m².

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]