Закон на Харди-Вайнберг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Според закона на Харди-Вайнберг в идеална популация[1] съотношението между генотиповете остава непроменено с течение на поколенията.

В един локус с два алела, например A_1 и A_2, с честоти съответно p и q, разпределението на честотите на генотиповете A_1A_1, A_1A_2 и A_2A_2 e 1:2:1. Тъй като честотата на A_1 е p, тогава честотата на генотип A_1A_1 е p^2. Аналогично честотата на A_2A_2 е p^2. Сумата от честотите на трите възможни генотипа е единица: p^2 + 2pq + q^2 = 1. Както е посочено по-горе, този закон е валиден напълно само в „идеална“ популация, която трябва да отговаря на редица ограничаващи допускания: да е безкрайно голяма, в нея да не действа отбор, да няма мутации, поколенията да са неприпокриващи се, локусът да е автозомен, индивидите в популацията да са диплоидни и пр.

Когато при дадена честота на алелите, изчислената честота на генотиповете съвпада с очаквната според закона на Харди-Вайнберг, тогава се казва, че популацията е в равновесие и честотите на алелите и генотиповете не се променят в следващите поколения. Законът на Харди-Вайнберг е формулиран първоначално за един локус с два алела, но скоро след това валидността му е доказана и за локус с повече (n на брой) алели.

Отклонения от равновесието на Харди-Вайнберг[редактиране | edit source]

Тестове за отклонение от принципа на Харди-Вайнберг[редактиране | edit source]

Обобщения[редактиране | edit source]

Цялостно обобщение[редактиране | edit source]

За n различни алели в c-плоиди, тенотипните честоти при равновесието на Харди-Вайнберг се представят при индивидуални условия чрез многочленното развитие на (p_1 + \cdots + p_n)^c:

(p_1 + \cdots + p_n)^c = \sum_{k_1, \ldots, k_n\ \in \mathbb{N} : k_1 + \cdots +k_n=c} {c \choose k_1, \ldots, k_n}
  p_1^{k_1} \cdots p_n^{k_n}

Приложения[редактиране | edit source]

Източници и бележки[редактиране | edit source]

  1. Под това се разбира тя да е достатъчно голяма, да е без действие на отбор спрямо разглеждания ген, без възникване на нови алели на гена в резултат на мутации и без асортативно кръстосване по този ген.