Залезът на кумирите

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Залезът на кумирите
Götzendämmerung (oder Wie man mit dem Hammer philosophiert)
Gotzen-dammerung.gif
Автор Фридрих Ницше
Първо издание 1889 г.
Оригинален език Немски
Жанр Философия

Преводач Георги Кайтазов (1992)
Исак Паси (2004)
ISBN ISBN 9544450114 (1992)
ISBN 9547395718 (2004)

„Залезът на кумирите“ е кратък авторски сборник с текстове, публикуван в оригинал през 1889 г. от немския философ Фридрих Ницше. В България излиза през 1992 г. и под името „Залезът на боговете (Или как се философства с чук в ръка)“, в превод на Георги Кайтазов.[1]

Книгата на Ницще, издание с обем под 100 стандартни страници, съдържа единадесет кратки дяла. Встъпителният се състои от афоризми, по-нататък следват няколко кратки текста, но повечето от дяловете обединяват номерирани параграфи по теми с приблизително общо звучене.

Ницще написва книгата бързо в есента на 1888 г. и прави няколко малки добавки в коректурите, а на своите приятели съобщава, че е изготвил едно 'перфектно' и 'задълбочено' 'въведение към цялата своя философия'[2]. Това се оказва последното негово съчинение и то излиза от печат след окончателния му психически срив в януари 1889 г.

В краткия предговор Ницше енигматично и многозначително сам е предcтавил своята книга. "Кумирите" или "идолите" от заглавието вероятно препращат не толкова към идолопоклонничеството, колкото към предразсъдъците и убежденията, които Франсис Бейкън вече е предcтавил като своеобразни идоли[3]. "Чукът" е не само е символ на разграждането, но се използва и при гравирането на надписи, а както става ясно от предговора, има и медицинскo чукчe, за което Ницше определено загатва. Последният дял, озаглавен "Чукът говори", е повторение на една страница от Тъй рече Заратустра[4].

В книгата Ницще обръща внимание на настъпилото обезличаване на индивида под влияние на християнския морал в съвременното общество, което представлява един упадък на човешкото, започнал още със Сократ и Платон в Академията. На този упадък на човека Ницше противопоставя един нов култ на нетеизма към силната волева личност, която може свободно и независимо да се самоопределя въпреки и дори противно на установеното в морала, науката и изкуството на своето време, като с това извършва "преоценка на всички ценности". Само този "свръхчовек" с безкрайната си "воля за мощ" е способен да устои пред идеята за "вечното възвръщане" на всичко съществуващо в ограниченото пространство и безграничното време на света. Философията в/на съчинението може да се приеме и като антиутопия и ирония на автора към историята и философията.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Залезът на кумирите“ e по-точният превод, възприет и в повечето публикации на чужди езици, което го различава от "Залезът на боговете" на Рихард Вагнер: на немски Götzen-Dämmerung срещу Götter-Dämmerung. Отделно се отбелязва, че здрачаване би било по-точно от залез.
  2. писма до Карл Фукс и Жак Бурдо септ. и дек. 1888 г., в Nietzsche F., Briefe
  3. Kaufmann W., The Portable Nietzsche, New York; Viking, 1954, p.463; в предходните две години Ницше е изучвал съчиненията на Бейкън
  4. Ницще Ф., Тъй рече Заратустра, София: Народна Култура, 1990, с. 226 (III, 10.29)