Заливане с киселина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Заливането с киселина представлява действие, в което хора или предмети биват умишлено заливани с киселинни вещества.

Срещу хора[редактиране | редактиране на кода]

Заливането с киселинна срещу хора води до тежки телесна повреди, като киселината се излива върху тялото на жертвата, често в лицето.[1]

Последствията от това причиняват белези, слепота. Липсата на медицинска помощ може да доведе до смърт. Лицата на жертвите биват обезобразени. Оцелелите цял живот страдат от болка. Също така много от тях изпадат в депресия.[2]

Извършителите са повече мъже, а жертвите жени. Най-честите случаи са заради ревност, като акт на отмъщение.[3]

В Европа[редактиране | редактиране на кода]

Заливанията с киселина били известни в Европа още от 19 век. Тази форма на насилие е почти изчезнала през 20 век .

Във Великобритания[редактиране | редактиране на кода]

Във Великобритания се наблюдава увеличаване на заливанията с киселина от началото на 2000-те години. Само Лондон е регистрирал повече от 1800 заливанията с киселина от 2010 г. насам, броят на случаите се е увеличил от 261 през 2015 г. до 454 през 2016 г. Това означава, че такива атаки се случват всеки ден. Великобритания е най-силно засегнатата държава.[4]

В Пакистан[редактиране | редактиране на кода]

В Пакистан от 2015 насам зачестяват нападенията над жени със заливане с киселина на обществени места. Смята се, че всяка година 8500 жени биват наранени по този начин.

В България[редактиране | редактиране на кода]

Министерството на вътрешните работи на България не води официална статистика за този тип посегателства, но в последните години има поне 20 заливания, стигнали до медиите.

Нашумели случаи[редактиране | редактиране на кода]

  1. Анна Заркова
  2. Петя Стаевска
  3. Мария Бонева

Документални филми[редактиране | редактиране на кода]

Американско-пакистанският документален филм „Saving Face“ от 2012 г. представя съдбата на някои жени, сериозно наранени от съпрузите си и техните роднини.[5]

Унищожаване на произведения на изкуството[редактиране | редактиране на кода]

Посегателства над произведения на изкуството, като картини и скулптури, също се извършват чрез заливане с киселина. Тук мотивацията за действие често може да бъде психично разстройство, религиозно отношение или политически екстремизъм. Атаките срещу произведения на изкуството, като обикновена форма на протест, са доста редки.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Rabindra Nath Karmakar: Academic Publishers, Kolkata (Kalkutta) 2006, ISBN 81-87504-69-2
  2. www.thesun.co.uk
  3. Times of India City
  4. Sharp rise in attacks involving corrosive fluids in London. In: BBC News. 20 March 2017 (bbc.com)
  5. www.bbc.com