Залог

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Залогът като граматическа категория е отношението, което има глаголното лице (подлогът) към глаголното действие.

Залогови отношения, изразявани от личните глаголи:

  1. Глаголното лице е активно –  актив (деятелен залог). Примери: уча, разговарям, усмихвам се, разцъфтя.
  2. Глаголното лице е пасивно – пасив (страдателен залог). Примери: Планът се начерта / беше начертан, Слуша ми се музика, На малолетни не се продават алкохол и цигари.
  3. Глаголното лице е и деятел, и засегнат – рефлексив (възвратен залог). Примери: Аз се мия, Петър си обува скиорските обувки, Те се разбират и си помагат, Подстригва се при един и същ фризьор от дете.

Залози в българския език[редактиране | редактиране на кода]

В българския език има два залога – деятелен и страдателен.

Деятелният залог се използва в случаите, когато подлогът извършва действието. Например:

  • Котката изяде мишката.

В този случай котката е подлог и тя е извършителят на действието – изяде.

Страдателният залог се използва в случаите, когато върху подлога е било извършено действието. Например:

  • Мишката беше изядена от котката.
  • Водата беше изпита от него.

В този случай мишката е подлог и върху нея е извършено действието – беше изядена.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]


Тази статия е за залози в Българския език. За видовете залози в хазарта посетете този сайт.