Залог
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Залогът като граматическа категория е отношението, което има глаголното лице (подлогът) към глаголното действие.
Залогови отношения, изразявани от личните глаголи:
- Глаголното лице е активно – актив (деятелен залог). Примери: уча, разговарям, усмихвам се, разцъфтя.
- Глаголното лице е пасивно – пасив (страдателен залог). Примери: Планът се начерта / беше начертан, Слуша ми се музика, На малолетни не се продават алкохол и цигари.
- Глаголното лице е и деятел, и засегнат – рефлексив (възвратен залог). Примери: Аз се мия, Петър си обува скиорските обувки, Те се разбират и си помагат, Подстригва се при един и същ фризьор от дете.
Залози в българския език[редактиране | редактиране на кода]
В българския език има два залога – деятелен и страдателен.
Деятелният залог се използва в случаите, когато подлогът извършва действието. Например:
- Котката изяде мишката.
В този случай котката е подлог и тя е извършителят на действието – изяде.
Страдателният залог се използва в случаите, когато върху подлога е било извършено действието. Например:
- Мишката беше изядена от котката.
- Водата беше изпита от него.
В този случай мишката е подлог и върху нея е извършено действието – беше изядена.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Тази статия е за залози в Българския език. За видовете залози в хазарта посетете този сайт.
Тази статия, свързана с лингвистика, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
|