Заместник министър-председател на България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Заместник министър-председателят на България (по-рано заместник-председател на Министерския съвет – от 1955 до 1991 г., и подпредседател на Министерския съвет – от 1944 до 1955 г.), наричан за кратко вицепремиер, е висша ръководна длъжност в правителството на България. Съществувала е и длъжността Първи заместник-председател на Министерския съвет.

Вицепремиерът осъществява функциите на подпомагане и заместване на министър-председателя на България при негово отсъствие, както и по време на работата на правителството по различни въпроси на държавното управление. Длъжността е въведена след 9 септември 1944 г.

Вицепремиерите по конституционен принцип стоят над министрите в йерархията на правителството. Всеки от тях ръководи и отговаря за даден управленски ресор, като изборът на лицата на тези длъжности се извършва с решението на Народното събрание за избиране на правителството на България, а разпределението на функциите и компетенциите между отделните ресори се определя с решение на правителството на първото му заседание.

Има случаи, в които вицепремиерите са едновременно избрани и за министри в правителството. В този случай те като вицепремиери отговарят за управленския ресор, на който са и министри. В други случаи, когато ресорен вицепремиер и министър на ресора не са едно и също лице, се счита, че вицепремиерът е най-висшата инстанция на дадения ресор, а министърът на ресора ръководи държавната политика и изпълнява указанията и разпорежданията на вицепремиера по ресора.

В случай на заместване на министър-председателя при негово отсъствие това заместване се определя в негова заповед, където се посочва и името на съответния вицепремиер, когото премиерът е избрал за заместник през този период. Не може двама или повече вицепремиери да заместват министър-председателя едновременно при негово отсъствие.

Вицепремиерите могат да бъдат освобождавани или заменяни с други лица от Народното събрание при персонални промени в правителството.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Конституция на Република България, 1991 г.
  • Конституция на Народна република България, 1971 г.
  • Конституция на Народна република България, 1947 г.
  • Енциклопедия „Правителствата на България, народните събрания и атентатите“, Ангел Цураков, Издателска къща „Труд“, София, 2008