Замфир Попов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Замфир Попов
деец на БКП
Роден
Починал
29 юни 1925 г. (30 г.)

Замфир Попов (Замфир Попангелов Цветков) е участник в Септемврийското въстание. Български партиен деец, член на Българската комунистическа партия.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Замфир Попов е роден на 27 октомври 1894 г. в село Гушанци (дн. Замфирово), Монтанско.[1] Завършва гимназия във Враца, заедно с Георги Дамянов, Гаврил Генов, Димитър Първанов, Аврам Стоянов и др.[2]

Мобилизиран и участва в Първата световна война (1914 – 1918 г.). Включва се във войнишките бунтове.

Завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“. Работи като адвокат в град Фердинанд (днес Монтана).

Включва се активно в подготовката на Септемврийското въстание (1923) като член на Окръжния военно-революционен комитет.[1] Командир на Гушанския отряд и пръв помощник на Гаврил Генов.[3] По време на въстанието ръководи действията в Берковско.[4] Завзема гарата на град Берковица.[5]

След разгрома на въстанието емигрира в Югославия. През 1924 г. се завръща нелегално в България, за да участва в подготовката на ново въстание.[1][6] Укрива се в дома на родителите на Александър Жендов, заедно с Христо Гюлеметов.[7]Секретар на Окръжния комитет на БКП във Враца (1924).

След Атентата в църквата „Света Неделя“ е убит от режима на Александър Цанков.[3]

С правителствено решение родното му село носи неговото име „Замфирово“ от 1947 г.

Николай Хрелков написва песен в памет на Замфир Попов.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Николова В., Куманов М., Кратък исторически справочник т. III България, С., 1983, с. 344

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]