Направо към съдържанието

Замък Кавур ди Сантена

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Замък Кавур ди Сантена
Castello Cavour di Santena
Карта Местоположение в Сантена
Информация
Страна Италия
Терит. единицадворец, бивш отбранителен замък
СтилИмперия, ориенталски
АрхитектФранческо Гало
Строителство1712 – 1722 г.
1840 г. (реновиране)
Известни обитателиКамило Бенсо ди Кавур
Състояниеотворен за посещения от пон. до нед.
СайтФондация „Кавур“
РегионПиемонт
Замък Кавур ди Сантена в Общомедия

Замъкът „Кавур ди Сантена“ (на италиански: Castello Cavour di Santena) е историческата резиденция на семейството на Камило Бенсо, граф на Кавур. Разположен е в Сантена, Северна Италия, и днес се смята за един от най-значимите замъци в Пиемонт. Комплексът съхранява богато историческо наследство, включително оригинална мебелировка, архиви и библиотека.[1]

История

[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално на мястото на днешната вила и прилежащата ѝ църква е съществувало укрепление с кули, стени и ровове, управлявано последователно от различни благороднически фамилии. То запазва тази си форма до началото на XVIII век, когато през 1708 г. Карло Отавио Бенсо, бивш граф на Сантена, разпорежда разрушаването му и изграждането на нова вила по проект на архитекта Франческо Гало. Строителството продължава от 1712 до 1722 г.[2]

След изчезването на мъжката линия на рода Бенсо ди Сантена през 1748 г.,[3] епископът на Торино предоставя феода на племенника му Франческо Одоне Роверо ди Пралормо, което поражда спор със семейство Бенсо ди Кавур.[4] През 1760 г. част от замъка е върната на Бенсо, а през 1777 г. спорът е окончателно решен с прехвърлянето на цялата собственост на семейството.[2]

Между 1760 и 1770 г. в замъка са извършени реставрационни дейности, включително изпълнението на щукатурите на Ловната зала. В периода 1780–1790 г. са добавени щукатури и в Дипломатическата зала. През 1816 г. старите постройки пред входа са разрушени, което оформя малкия площад, съществуващ и днес. Около 1840 г., по инициатива на маркиз Айнардо Бенсо – племенник на Камило Бенсо, и под ръководството на архитекта Мелкиоре Пулчано, замъкът е разширен и напълно обновен: централният корпус е надстроен, а двете странични крила са свързани в единен архитектурен комплекс.[2]

Замъкът „Кавур ди Сантена“

След смъртта на Айнардо Бенсо през 1875 г. – син на маркиз Густаво Бенсо ди Кавур и племенник на Камило Бенсо,[5] замъкът преминава във владение на неговия френски братовчед Йожен дьо Руси дьо Сал. През 1876 г., благодарение на постигнато споразумение с новия собственик, маркиза Джузепина Алфиери – последната представителка на рода Бенсо ди Кавур, успява да възстанови собствеността върху Сантена. Нейните наследници, Луиза Алфиери – съпруга на маркиз Емилио Висконти Веноста, и синът ѝ Джовани Мария Висконти Веноста даряват имота на Община Торино.[6] Впоследствие Маргерита Палавичино Моси, съпруга на Джовани Мария Палавичино Моси, основава Фондация „Камило Кавур“ и Центъра за кавурски изследвания „Джовани и Маргерита Висконти Веноста“.

Мемориалът на Кавур – музей, посветен на пиемонтския държавник, отваря отново врати на 17 март 2021 г., по повод 160‑ата годишнина от Обединението на Италия, след продължителен период на реставрация.[7]

Зали на замъка

[редактиране | редактиране на кода]
Замъкът на ксилография от XIX век.

Замъкът функционира като лятна, а следователно и ловна, включително кралска резиденция, което определя характера на неговия интериор. В обзавеждането доминират елементи в стил „Империя“ и мотиви в ориенталски стил, а в декоративната програма често присъстват изображения на животни и портрети на членове на фамилията.

Ловна зала

[редактиране | редактиране на кода]

Ловната зала е централното помещение на замъка и се отличава с богата декоративна програма. Интериорът е оформен с бели щукатури, изобразяващи листа, дивеч и оръжия, допълнени от композиции с истински рога на алпийски животни, представени като ловни трофеи. В центъра е разположена кръгла маса в стил „Империя“, заобиколена от диван и фотьойли, тапицирани с плат бадера. Обстановката включва още два китайски паравана от XVIII век и купа от севърски порцелан – подарък от Наполеон III на Камило Бенсо по повод Парижкия конгрес от 1856 г.[8]

Трапезария и Китайски салон

[редактиране | редактиране на кода]

Трапезарията и Китайският салон оформят един от най-изисканите интериорни ансамбли в замъка, като съчетават европейска живописна традиция и модата на ориентализма от края на XVIII век.

В трапезарията са разположени дванадесет платна с животни, дело на Джовани Кривели, доверен художник на Филипо Ювара. Помещението е свързано с Китайския салон чрез камуфлажна врата, характерна за аристократичните резиденции от епохата.[9]

Интериорът на Китайския салон отразява силното увлечение по екзотичните мотиви в края на XVIII век. Всички стени са покрити с боядисани копринени панели, оформящи цялостна декоративна „китайска“ сцена. На тавана е запазен полилей от муранско стъкло, също от този период, който допълва изисканата атмосфера на помещението.[10]

Кабинет „Висконти Веноста“

[редактиране | редактиране на кода]
Камило Бенсо, граф на Кавур, изобразен от Франческо Айец

Кабинетът „Висконти Веноста“ е оформен като представително пространство, в което се съчетават семейна памет и политическа история. В него е поставено копие на портрета на Кавур, създаден от Франческо Айец, окачено върху дървен боазери, украсен с картини на членовете на рода Карон ди Сан Томазо и с платна в квадратни рамки с прадядото и прабабата на Кавур по бащина линия – Микеле Антонио Бенсо и Феличита Аниезе Дория ди Чирие. Самият Емилио Висконти Веноста е изобразен на голяма картина от Виторио Матео Коркос.

Кабинетът е обзаведен през втората половина на XIX век от Веноста, който е италиански дипломат и политик от ломбардско семейство и изгнаник в Пиемонт. От 1859 г. той става сътрудник на Кавур, а през 1876 г. се жени за една от неговите правнучки – Луиза Алфиери ди Состеньо, дъщеря на Джузепина и Карло Алфиери ди Состеньо.[11]

Апартамент на маркиза Филипина дьо Сал

[редактиране | редактиране на кода]

Апартаментът на маркиза Филипина дьо Сал е оформен в изразения ориенталски стил, характерен за края на XVIII век. Стените са покрити с тапети от декорирана оризова хартия, а централният акцент е голямото легло с балдахин от рисувана коприна. Интериорът включва и портрети на барон Бернхард Ото фон Ребиндер, фелдмаршал в савойската армия, и на съпругата му Кристина Маргарита ди Пиосаско ди Фейс.

Помещението е свързано с малък частен параклис (прегадий), оборудван с място за коленичене, олтар и копие на разпятие от XVII век, принадлежало на Св. Франциск от Сал – най-известният прародител на маркиза Филипина ди Сал. Самата тя е баба по бащина линия на Камило Бенсо и съпруга на Джузепе Филипо Бенсо.[12]

Стая „Клермон-Тонер“ и библиотека

[редактиране | редактиране на кода]

Помещението носи името си заради платното, изобразяващо Св. Амадей от Клермон, епископ на Лозана през 1144 г. Интериорът е обзаведен с мебели в стил „Империя“, допълнени от изящни декоративни предмети, характерни за представителните частни покои на аристокрацията. Стаята подчертава връзката между фамилията Бенсо и по-широкия кръг благороднически родове, към които принадлежи и линията Клермон‑Тонер.[13]

Библиотеката съдържа над 6000 тома, като основната част от колекцията датира от XIX век. Наред с това са запазени и по-стари издания, достигащи до XV век. Тематичният обхват включва религия, история, литература и изкуство. Книгите са на италиански и на различни чужди езици.[14]

Спални

[редактиране | редактиране на кода]

Помещението съчетава мебели от пиемонтски и френски произход, характерни за втората половина на XIX век. Сред ценните предмети се откроява часовник, а в камината е запазена чугунена плоча, носеща датата 1792 г. – началото на строителството на замъка, и герба на семейство Бенсо.[15]

Мебелировката в стаята на Камило Бенсо е идентична с тази в Палацо „Бенсо ди Кавур“ в Торино. В от лявата част на стаята са разположени мемориални предмети, посветени на Аугусто Кавур, племенник на Камило, загинал в битката при Гойто – част от Първата война за италианска независимост.[16]

Спалнята на Аделаида Ласкарис е обновена с мебелите, пренесени от Палацо „Бенсо ди Кавур“ в Торино, и е завършена от портрет на Аделаида и акварел от Франческо Гонин, изобразяващ нейната агония.[17]

Стаята на маркиза Джузепина Бенсо Алфиери ди Состеньо е скромно обзаведена, но с множество картини и с два акварела на Франческо Гонин.[18]

Стаята носи името си от зелената копринена тапицерия на леглото и балдахина. Тя съхранява колекция от акварелни медни гравюри на Джузепе Пиетро Баджети, представящи изгледи от Пиемонт и Ница.[19]

Зала на Съвета

[редактиране | редактиране на кода]

Залата на Съвета е голямото заседателно помещение, в което Камило Бенсо е събирал колегите си от министерството. Тя е свързана със замъка чрез тераса и е украсена с барелефи и щукатури, оформени в елинизиращ стил. Сред основните акценти е бюстът на Кавур, подарен от тосканските патриоти по време на плебисцита. Подът е инкрустиран с мозаечните гербове на семейство Бенсо и на семейство Висконти Веноста.[20]

Кастелацо

[редактиране | редактиране на кода]

Кастелацо е единствената запазена част от първоначалния средновековен замък и включва назъбена кула, разположена в непосредствена близост до Залата на Съвета. На първия етаж се намира Залата на короните, където са изложени короните, поднесени от стотици италиански градове в чест на Кавур по повод 25‑тата годишнина от смъртта му. В залата има камина, украсена с рисуваните гербове на семейство Бенсо и с мотото им „Gott will reicht“ („Бог ще царува“). В съседното помещение са събрани други реликви, постъпили през годините, включително маслинова клонка, изпратена от Мусолини през 1929 г., както и допълнителни корони.[21]

Гробница

[редактиране | редактиране на кода]
Гробницата на граф Кавур

Параклисът‑гробница, обявен за национален паметник през 1911 г. по повод 50‑тата годишнина от Обединението на Италия, се намира вляво от църквата. Построен е през 1715 г. от граф Карло Отавио Бенсо и съдържа тленните останки на Камило Бенсо ди Кавур и на множество членове на неговото семейство. Първоначално фамилната гробница се е намирала в църквата „Сан Франческо“ в Киери, но след разрушаването ѝ от наполеоновата армия Бенсо изграждат нова погребална крипта под параклиса на замъка в Сантена. Фасадата е оформена в дорийски ордер, а интериорът е облицован с мрамор и завършен с бронзов олтар.[22]

Парк

[редактиране | редактиране на кода]

Паркът към замъка обхваща 23 хектара и е създаден в началото на XIX век по волята на маркиз Микеле Бенсо ди Кавур и по проект на ландшафтния архитект Ксавие Куртен. Той е оформен като английска градина с хълмове и извити пътеки, които осигуряват постоянно променящи се гледки към ландшафта. На юг паркът граничи с брега на потока Бана и е богат на местни вековни дървета, сред които бук, бряст, дъб, ела и чинар със значителна височина (до 35 m).[23]

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Castello Cavour di Santena // Архивиран от оригинала на 2017-10-3.
  2. 1 2 3 Castello Cavour di Santena // Архивиран от оригинала на 2017-11-3.
  3. ↑ Hearder, Cavour, Bari, 2000, с. 3. Вж. и Romeo, Cavour e il suo tempo: 1810-1842, Bari, 1977, с. 3.
  4. ↑ Става въпрос за клон на семейството на Камило Бенсо, т.е. известният Кавур.
  5. ↑ Romeo, Vita di Cavour, Bari, 2004, с. 526-527.
  6. ↑ Romeo, Vita di Cavour, Bari, 2004, с. 527.
  7. ↑ Unità d'Italia, domenica si inaugura il Memoriale Cavour // Посетен на 2023-9-1.
  8. ↑ Il Salone delle Cacce // Архивиран от оригинала на 2017-10-3.
  9. ↑ Sala da pranzo // Архивиран от оригинала на 2017-10-3.
  10. ↑ Salotto cinese // Архивиран от оригинала на 2017-10-3.
  11. ↑ Studio Visconti Venosta // Архивиран от оригинала на 2017-10-3.
  12. ↑ Appartamento della marchesa Filippina di Sales // Архивиран от оригинала на 2017-11-3.
  13. ↑ Camera Clermont-Tonnerre // Архивиран от оригинала на 2017-11-3.
  14. ↑ La Biblioteca // Архивиран от оригинала на 2017-10-3.
  15. ↑ Camera da letto di Giovanni Visconti Venosta // Архивиран от оригинала на 2017-10-3.
  16. ↑ Camera da letto di Camillo Cavour // Архивиран от оригинала на 2017-10-3.
  17. ↑ Camera da letto di Adelaide Lascaris // Архивиран от оригинала на 2017-10-3.
  18. ↑ Camera della marchesa Giuseppina Benso Alfieri di Sostegno // Архивиран от оригинала на 2017-10-3.
  19. ↑ Camera verde // Архивиран от оригинала на 2017-10-3.
  20. ↑ Salone dimplomatico // Архивиран от оригинала на 2017-10-3.
  21. ↑ La Torre // Архивиран от оригинала на 2017-10-3.
  22. ↑ La Tomba // Архивиран от оригинала на 2017-10-3.
  23. ↑ Il Parco // Архивиран от оригинала на 2017-10-3.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  • Замъкът на официалната страница на Фондация „Камило Кавур ди Сантена“ (посетено на 26 март 2026 г.)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Castello Cavour di Santena в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Замък_Кавур_ди_Сантена&oldid=12863934“.