Замърсяване на въздуха

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Време
Част от поредицата за природата
Сезони
Пролет · Лято · Есен · Зима

Сух сезон · Дъждовен сезон

Бури

Ураган · Торнадо · Циклон
Мълния · Тропическа буря ·
Тайфун · Тропически циклон ·
Виелица · Леден дъжд  · Мъгла
Пясъчна буря · Огнена стихия · Вихър ·

Валежи

Сняг · Суграшица · Градушка
Снежни зърна · Леден дъжд · Скреж
Слана · Дъжд · Ръмеж
Роса · Поледица

Други

Метеорология · Климат
Метеорологична прогноза за времето
Замърсяване на въздуха

 п  б  р 
Замърсяване на въздуха от химична фабрика

Замърсяването на въздуха представлява внасянето на нови, нехарактерни за атмосферния въздух химични, механични или биологични вещества[1], както и промяната на тяхната средногодишна концентрация. Тези вещества нанасят вреди на живите организми или щети на околната среда. Замърсяването на въздуха започва да играе важна роля, да оказва силно влияние и да придобива значение след индустриалната революция.

Причини[редактиране | редактиране на кода]

Стремителното нарастване на броя на населението на Земята, научно-техническият прогрес и въоръжаването коренно променят ситуацията на планетата в последните 100 години. Антропогенното влияние върху биосферата се засилва все повече.

Основни замърсители[редактиране | редактиране на кода]

Веществата, които са най-чести замърсители на въздуха, са:

  • Въглероден диоксид е газ без цвят, но с леко възкисел мирис и вкус. Въглеродният диоксид се разтваря по-добре във водата в сравнение с въглеродния оксид;
  • Въглероден оксид с формула CO е безцветен газ без мирис, токсичен. Получава се при непълното изгаряне на въглища, природен газ и дървесни материали. Автомобилите също произвеждат въглероден оксид;
  • Въглеводороди;
  • Алдехиди;
  • Радиоактивни вещества и тежки метали;
  • Серен диоксид – Серният диоксид е безцветен газ с формула SO2, който е продукт от вулканични изригвания и различни индустриални процеси. Обикновено при изгарянето на въглища и петрол се отделя серен диоксид. По-нататъшно обогатяване с кислород и реакции с вода водят до получаването на H2SO4 (сярна киселина) и киселинни дъждове;
  • Азотни оксиди, особено азотният диоксид, с формула NO2, е отровен газ с остра задушлива миризма и кафяво-червен цвят. Разтваря се добре във вода.

В България основните замърсители в зависимост от района са прах, серен диоксид, азотни оксиди, оловни аерозоли, амоняк, фенол, сероводород и други. Тъй като в столицата София е съсредоточена голяма част от промишлеността, както и 17% от населението, замърсеността на въздуха е твърде висока.[2][3]

Основни източници на замърсяване на въздуха[редактиране | редактиране на кода]

Основните източници на замърсяване на въздуха

Естествени източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Вулканични изригвания;
  • Горски пожари;
  • Процесът на гниене и дишането на хората и животните;
  • Процеси под земната повърхност.

Замърсители – човешка дейност – източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Моторни превозни средства – автомобили, самолети, плавателни съдове;
  • Електрически централи, заводи, фабрики и други промишлени предприятия;
  • Горене на дървесни маси за отопление;
  • Петролни станции;
  • Органични отпадъци, които освобождават метан;
  • Химични, биологични и ядрени оръжия.

Влияние върху околната среда[редактиране | редактиране на кода]

Замърсяване от дизелов двигател. Емисиите от моторните превозни средства са сред най-големите фактори за замърсяване на въздуха

Въглеродният оксид е отровен и вдишан в големи количества може да предизвика задушаване или смърт. Серният оксид и азотният оксид също са отровни газове. Въглеродният диоксид в по-големи дози затруднява дишането на животните и човека. Натрупването на този газ в атмосферата води и до общо затопляне на планетата (парников ефект).

В селищата с интензивно движение на автомобили и на други места, където се изгарят горива, въздухът съдържа големи количества въглероден диоксид, въглероден оксид и други замърсяващи газове, които представляват заплаха за здравето на хората.

Въздух, замърсен с азотен оксид и серен оксид, се разтваря добре в малките водни капчици, образуващи облаците, от което следват киселинни дъждове, които поразяват растенията, разяждат металите, разрушават скалите, сградите, паметниците на културата. Когато такива дъждове паднат над реки и езера, загиват част от животните в тях.

Най-замърсените градове в света[4][редактиране | редактиране на кода]

Прахови частици,
μg/m³ (2004)
Град
169 Кайро, Египет
150 Делхи, Индия
128 Калкута, Индия
125 Тиендзин, Китай
123 Чунцин, Китай
109 Канпур, Индия
109 Лакнау, Индия
104 Джакарта, Индонезия
101 Шънян, Китай

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Замърсяване на въздуха, Грийн Фючър Юръп ООД
  2. Замърсяването на въздуха, Русенски университет
  3. Рекордно замърсяване на въздуха в София, Епохални времена, 23 януари 2008 година
  4. World Bank Statistics