Зандан куле
| Зандан куле Зандан куле | |
 Общ изглед | |
 Местоположение в Битоля | |
| Вид | жилищно-отбранителна кула |
|---|---|
| Местоположение | Битоля, Северна Македония |
| Стил | османски |
| Изграждане | 1628 – 1629 година |
| Височина | 11 m |
| Статут | паметник на културата |
Зандан куле или Зандан кула (на македонска литературна норма: Зандан куле, Зандан кула) е османска жилищно-отбранителна кула в град Битоля, Северна Македония.[1][2][3][4]
Разположена е в югозападния дял на Битоля, в двора на основното училище „Стив Наумов“. Изградена е в XVII век от мюфтията на Битоля от 1628/29 година Хаджи Махмуд ефенди като отбранително съоръжение на къщата в двора на чифлика му.[2]
Изградена е от грубо одялан камък. В арките над прозорците, над входа и на стрехата са използвани тухли. Кулата е с малки размери.[2] Има квадратна основа и вход на височина от 2 m. Влиза се само с помощта на подвижна стълба.[1][2] Стените са дебели над 1 m. Висока е 11 m.[2]
Интериорът е разделен на 5 нива. Мазето няма отвори, освен за вентилация, и се е използвало за склад за храни. Приземието има малък прозорец с двойна желязна решетка. На него са живеели жените и там се е приготвяла храната – има единствено отворено огнище. Следва висок 90 cm мецанин с отвори за вентилация, използван вероятно за склад за оръжие. Етажът над него е единственият измазан. Има 2 големи прозореца с двойни железни решетки, комин и 2 изхода за водата от тоалетната и мивката. На него са живеели мъжете. Над него има етаж за отбрана с бойници. Етажите се свързват с тясна дървена стълба.[2]
В кулата е съхранявана библиотеката на Хаджи Махмуд ефенди, който е високо образован теолог. В 1863/1864 година валията Хюсеин Хюсню паша я задига, след като напуска Битоля.[2]
Въпреки името си Зандан, което на турски означава затвор, кулата не е използвана като затвор, тъй като е била частна собственост до 1932/1933 година, когато парцелът с нея е продаден на училищно настоятелство за построяване на училище. Името ѝ може би идва от Зиндаджи джамия, разположена на 100 m, или защото вътрешността ѝ е много тъмна.[2]
Според легендата патронът на кулата, който принадлежал към дервишкия орден накшбандия, след като постигнал духовно съвършенство, една нощ изчезнал телесно, а след него останала само дервишката му роба, известна като хърка. Името се видоизменя и кулата е известна и като Кърка Баба. Дрехата му е пазена в кулата като реликва дълго време и се смятало, че има лечителски свойства. На мястото до кулата, от което бил изчезнал светецът, имало извор и там хора от всички вероизповедания палели свещи.[5]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Зандан Куле – Битола // Новост, 27 юли 2017. Архивиран от оригинала на 2017-08-20. Посетен на 20 август 2017.
- ↑ а б в г д е ж з Pavlov, Zoran, Radmila Petkova. Ottoman Monuments. Skopje, Macedonian Cultural Heritage, Ministry of Culture of the Republic of Macedonia, 2008. ISBN 978-608-4549-03-01. с. 30. Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
- ↑ Mihajlovski, Robert. The Seventeenth Century Ottoman Religious Architecture of Bitola/Manastir // Патримониум V (10). 2012. с. 291, 298 - 299. Посетен на 19 ноември 2017.
- ↑ Зандан куле // Центар за етнолошки истражувања и применета антропологија. Посетен на 3 юли 2023. (на македонска литературна норма)
- ↑ Pavlov, Zoran, Radmila Petkova. Ottoman Monuments. Skopje, Macedonian Cultural Heritage, Ministry of Culture of the Republic of Macedonia, 2008. ISBN 978-608-4549-03-01. с. 31. Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
