Занзибар и Пемба

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Занзибар.

Занзибар и Пемба
на арабски: جمهورية زنجبار الشعبية
1964
Знаме
Знаме
      
Местоположение на Занзибар и Пемба
Местоположение на Занзибар и Пемба
Континент Африка
Столица Занзибар
Официален език суахили, арабски
Религия ислям, християнство
Форма на управление народна република
Президент
23 януари – 26 януари 1964 Абейд Каруме
Министър-председател
12 януари – 27 април 1964 Абдула Касим Ханга
История
Занзибарска революция 12 януари 1964
Обединение с Танзания 26 април 1964
Площ
Общо (1964) 2650 km2
Население
По оценка от 1964 300 000
Валута Занзибарски риал
Предшественик
Султанат Занзибар Султанат Занзибар
Наследник
Занзибар Занзибар
Днес част от Танзания Танзания

Народна република Занзибар и Пемба, съкратено Занзибар и Пемба или само Занзибар, е бивша държава със столица гр. Занзибар на територията на днешния автономен регион Занзибар в Обединена република Танзания.

География[редактиране | редактиране на кода]

Топографски карти на островите

Държавата е разположена на островна група в западната част на Индийския океан, включваща северните острови (североизточно от Дар ес-Салаам) в Занзибарския архипелаг – големите Занзибар (дал името на страната) и Пемба с прилежащите им по-малки острови.

История[редактиране | редактиране на кода]

Революция[редактиране | редактиране на кода]

Флаг на НР Занзибар
Флаг на НР Пемба

На 10 декември 1963 г. султанатът Занзибар, дотогава британски протекторат, получава независимост от Великобритания, ставайки конституционна монархия начело с управлявалия султан Сейд Джамшид ибн-Абдулла.

На 12 януари 1964 г. избухва въоръжено въстание, предвождано от Джон Окело (бивш полицай на о. Пемба от угандийски произход), познато като Занзибарска революция. Между 600 и 800 лошо въоръжени въстаници с няколко уволнение полицаи атакуват полицейски участъци на о. Унгуджи (Занзибар), 2 склада с оръжие и радиостанция. Въоръжили се със стотици автомати, картечни пистолети и картечници Bren, въстаниците завладяват стратегически сгради в столицата и летището. Султанът и министрите бягат на правителствена яхта[1].

Образувана е Народна република Занзибар и Пемба с държавен глава шейх Ахмад Абейд Каруме, лидер на Афро-ширазката партия. Съставен е управляващ Революционен съвет, начело с Каруме, от Афро-ширазката партия и партията Умма.

На 18 януари същата година остров Пемба дакларира своята независимост от Народна република Занзибар и Пемба, като държавата се разделя на Народна република Занзибар и Народна република Пемба (всяка от тях включваща съседните малки острови). Към края на месеца тези 2 републики възстановяват общата държава под предишното име[2].

Безпорядки[редактиране | редактиране на кода]

Веднага след завземането на властта бойците на Окело започват репресии на о. Занзибар срещу азиатците и арабите, съпровождани с побои, изнасилвания, убийства и унищожаване на частна собственост. Оценките на броя на загиналите в репресиите силно варират – от стотици до 20 хиляди души (вкл. 5-12 хил. араби и няколко хиляди индийци)[3]. Хиляди други са задържани или изгонени от острова, а собствеността им е конфискувана. Много араби бягат в Оман (владял страната преди британците), но в същото време, по указание на Окело, на европейците не са нанесени никакви вреди. Вълненията след въстанието не засягат о. Пемба.

Каруме получава широка подкрепа като президент[4]. Окело формира от свои поддръжници Войска на свободата, която патрулира улиците и разграбва собствеността на арабите. През март неговата Войска на свободата е разоръжена от поддръжници на Каруме и дружина на Умма. Самият е Окело е лишен от званието фелдмаршал[5], за какъвто се е провъзгласил, и е депортиран през Танганика и Кения в Уганда. Постепенно е наложен ред в страната, иззето е оръжието от гражданите.

Обединение[редактиране | редактиране на кода]

През април 1964 г. Занзибар и освободилата се (1961) колония Танганика (известна също като Танганайка) се сливат в Обединена република Танганайка и Занзибар, преименувана след половин година на Обединена република Танзания. Новото название Танзания на общата държава се образува от първите срички от названията на съставилите я бивши държави.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Conley, Robert. African Revolt Overturns Arab Regime in Zanzibar. 13 януари 1964. с. p. 1. Посетен на 16 ноември 2008.
  2. «Is history about to be repeated with Pemba?», The East African,‎ 26 mai 2008
  3. Los Angeles Times. Slaughter in Zanzibar of Asians, Arabs Told. 20 януари 1964. с. p. 4. Посетен на 16 април 2009.
  4. Dispatch of The Times London. Zanzibar Quiet, With New Regime Firmly Seated. 4 февруари 1964. с. p. 9. Посетен на 16 ноември 2008.
  5. Conley, Robert. Zanzibar Regime Expels Okello. 12 март 1964. с. p. 11. Посетен на 16 ноември 2008.