Занзибар и Пемба
- Вижте пояснителната страница за други значения на Занзибар.
| Занзибар и Пемба جمهورية زنجبار الشعبية | |
| 1964 | |
.svg) Знаме | |
.svg) Местоположение на Занзибар и Пемба | |
| Континент | Африка |
|---|---|
| Столица | Занзибар |
| Официален език | суахили, арабски |
| Религия | ислям, християнство |
| Форма на управление | народна република |
| Президент | |
| 23 януари – 26 януари 1964 | Абейд Каруме |
| Министър-председател | |
| 12 януари – 27 април 1964 | Абдула Касим Ханга |
| История | |
| Занзибарска революция | 12 януари 1964 |
| Обединение с Танзания | 26 април 1964 |
| Площ | |
| Общо (1964) | 2650 km2 |
| Население | |
| По оценка от 1964 | 300 000 |
| Валута | Занзибарски риал |
| |
| Днес част от |  Танзания |
.svg){kind=small}
Народна република Занзибар и Пемба, съкратено Занзибар и Пемба или само Занзибар, е бивша държава със столица гр. Занзибар на територията на днешния автономен регион Занзибар в Обединена република Танзания.
География[редактиране | редактиране на кода]
Държавата е разположена на островна група в западната част на Индийския океан, включваща северните острови (североизточно от Дар ес-Салаам) в Занзибарския архипелаг – големите Занзибар (дал името на страната) и Пемба с прилежащите им по-малки острови.
История[редактиране | редактиране на кода]
Революция[редактиране | редактиране на кода]
.svg)
На 10 декември 1963 г. султанатът Занзибар, дотогава британски протекторат, получава независимост от Великобритания, ставайки конституционна монархия начело с управлявалия султан Сейд Джамшид ибн-Абдулла.
На 12 януари 1964 г. избухва въоръжено въстание, предвождано от Джон Окело (бивш полицай на о. Пемба от угандийски произход), познато като Занзибарска революция. Между 600 и 800 лошо въоръжени въстаници с няколко уволнение полицаи атакуват полицейски участъци на о. Унгуджи (Занзибар), 2 склада с оръжие и радиостанция. Въоръжили се със стотици автомати, картечни пистолети и картечници Bren, въстаниците завладяват стратегически сгради в столицата и летището. Султанът и министрите бягат на правителствена яхта[1].
Образувана е Народна република Занзибар и Пемба с държавен глава шейх Ахмад Абейд Каруме, лидер на Афро-ширазката партия. Съставен е управляващ Революционен съвет, начело с Каруме, от Афро-ширазката партия и партията Умма.
На 18 януари същата година остров Пемба дакларира своята независимост от Народна република Занзибар и Пемба, като държавата се разделя на Народна република Занзибар и Народна република Пемба (всяка от тях включваща съседните малки острови). Към края на месеца тези 2 републики възстановяват общата държава под предишното име[2].
Безпорядки[редактиране | редактиране на кода]
Веднага след завземането на властта бойците на Окело започват репресии на о. Занзибар срещу азиатците и арабите, съпровождани с побои, изнасилвания, убийства и унищожаване на частна собственост. Оценките на броя на загиналите в репресиите силно варират – от стотици до 20 хиляди души (вкл. 5 – 12 хил. араби и няколко хиляди индийци)[3]. Хиляди други са задържани или изгонени от острова, а собствеността им е конфискувана. Много араби бягат в Оман (владял страната преди британците), но в същото време, по указание на Окело, на европейците не са нанесени никакви вреди. Вълненията след въстанието не засягат о. Пемба.
Каруме получава широка подкрепа като президент[4]. Окело формира от свои поддръжници Войска на свободата, която патрулира улиците и разграбва собствеността на арабите. През март неговата Войска на свободата е разоръжена от поддръжници на Каруме и дружина на Умма. Самият е Окело е лишен от званието фелдмаршал[5], за какъвто се е провъзгласил, и е депортиран през Танганика и Кения в Уганда. Постепенно е наложен ред в страната, иззето е оръжието от гражданите.
Обединение[редактиране | редактиране на кода]
През април 1964 г. Занзибар и освободилата се (1961) колония Танганика (известна също като Танганайка) се сливат в Обединена република Танганайка и Занзибар, преименувана след половин година на Обединена република Танзания. Новото название Танзания на общата държава се образува от първите срички от названията на съставилите я бивши държави.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Conley, Robert. African Revolt Overturns Arab Regime in Zanzibar. 13 януари 1964. с. p. 1. Посетен на 16 ноември 2008.
- ↑ «Is history about to be repeated with Pemba?» Архив на оригинала от 2016-09-14 в Wayback Machine., The East African, 26 mai 2008
- ↑ Los Angeles Times. Slaughter in Zanzibar of Asians, Arabs Told. 20 януари 1964. с. p. 4. Посетен на 16 април 2009.
- ↑ Dispatch of The Times London. Zanzibar Quiet, With New Regime Firmly Seated. 4 февруари 1964. с. p. 9. Посетен на 16 ноември 2008.
- ↑ Conley, Robert. Zanzibar Regime Expels Okello. 12 март 1964. с. p. 11. Посетен на 16 ноември 2008.