Западен Азербайджан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Западен Азербайджан
استان آذربایجان غربی
Местоположение в ИранМестоположение в Иран
Страна  Иран
Регион 3
Административен център Урмия
Площ 37 411 km²
Население 3 265 219 души (2016)
87,3 души/km²
Шахрестани 19
Часова зона UTC+03:30
Западен Азербайджан в Общомедия

Западен Азербайджан (на персийски: آذربایجان غربی‎) е един от 31 остана на Иран. Разположен е в северозападен Иран, включен е в административния Регион 3. Заема площ около 37 000 km²[1], населението е над 3 милиона. Административен център е град Урмия.

История[редактиране | редактиране на кода]

Територията на остан Западен Азербайджан в продължение на векове е била част на големия исторически регион Азербайджан. В древността територията принадлежи на Мидия, след това на различни местни и персийски династии. Тук се сблъскват интересите на големите империи – Руската, Персийската и Османската. В началото на 19 век една от руско-иранските войни завършва с Гюлистански мирен договор, по силата на който Русия придобива част от Азербайджан, който до този момент е бил изцяло в границите на Иран.[2]

През 20 век иранският Азербайджан е обект на икономически и политически интереси на Русия, Турция и Великобритания. По време на Втората световна война Иран е окупиран от руски и британски войски. През 1945 г. в иранския Азербайджан с подкрепата на СССР се извършва преврат срещу централната власт. Техеран възстановява своя суверенитет над региона в края на 1946 г.[2]

Административното разделяне на иранския Азербайджан започва през 20 век и преминава през няколко етапа. Сегашните граници на остан Западен Азербайджан са определени през 1965 г.

География[редактиране | редактиране на кода]

Остан Западен Азербайджан граничи с три държави – с Азербайджан на север, с Турция на запад и Ирак на югозапад. Вътрешните граници на остана са с останите Източен Азербайджан на изток, Занджан на югоизток и Кюрдистан на юг.

Територията на остана е пресечена от високите планини на веригата Загрос. Тук има много планински реки и минерални извори. Една от големите реки е Малък Заб (на персийски: زاب کوچک‎: Заб-е Кучек), приток на реката Тигър. Природна забележителност е голямото солено езеро Урмия.

Климатът на Западен Азербайджан се влияе от от въздушните течения на Атлантическия океан и Средиземно море, през зимата от север навлизат студени въздушни маси. Летата в повечето райони са сухи, зимите са студени. Минималната зимна температура достига до -16ºC, максималната лятна до 34ºC.[3]

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

West Azerbaijan

Всеки остан в Иран се дели на шахрестани, които се състоят от бахши, те на свой ред съдържат най-малките административни единици – дехестани. Административният център на шахрестан е град, който носи името на шахрестана. Западен Азербайджан е разделен на 19 шахрестана. Данните за населението на шахрестаните са от националното преброяване през 2016 г.[4]

Шахрестан Население Шахрестан Население
Урмия 1 040 565 Ошнавийе 73 886
Букан 251 409 Полдащ 42 170
Пираншахр 138 864 Такаб 80 556
Чалдоран 45 060 Чайпаре 47 292
Хои 348 664 Сардащ 118 849
Салмас 196 546 Шахин Деж 92 456
Шовт 55 682 Маку 94 751
Махабад 236 849 Мияндоаб 273 949
Нагаде 12 767 Чахарбордж 26 219
Барог 22 385

Шахрестаните Чахарбордж и Барог са били част на шахрестан Мияндоаб и се отделят от него през 2021 г.[5]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Съгласно националното преброяване през 2016 г. населението на остана е 3 265 219 души, от тях около 65% живеят в градовете. 82% от населението е грамотно (възрастова група над 6 г.).[6][7]

Населението на остана се състои главно от азери и кюрди, малцинствените групи са арменци, асирийци и евреи.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Икономиката на Западен Азербайджан е свързана преди всичко със селското стопанство, като доминиращия отрасъл е животновъдството. Територията на остана е много богата на минерални ресурси. Тук се добива злато, титан, минерали от групата на фосфати, разнообразни строителни материали и декоративни камъни. Промишленото производство е представено главно от предприятията на хранително-вкусовата промишленост. Територията на остана е един от центровете по производство на цимент в страната.[8]

Комплексът Тахт-е Солейман
Църквата Дзордзор

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Остан Западен Азербайджан разполага с 40 научни и образователни организации. В шахрестаните са открити филиалите на Свободен ислямски университет и на Университета Паям-е Нур. Освен тях има държавни университети:[9]

  • Университет на Урмия
  • Медицински университет на Урмия
  • Технически университет на Урмия

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Забележителностите на Западен Азербайджан са паметници на различни исторически епохи и култури:[10]

  • Тахт-е Солейман (Трон на Соломон) – древен храмов комплекс на зороастризма, включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО;[11]
  • Църква Дзордзор – запазена част от арменски манастир в шахрестан Маку, включена е в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО;[12]
  • Манастир на Свети Тадей – арменски манастир в шахрестан Чалдоран, включен е списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО;[12]
  • Замък Багче Джуг – архитектурен комплекс в град Маку, построен е през 19 век и носи белезите на руската архитектура;
  • Крепост Бастам – цитадела от 7 век пр.н.е., от епохата Урарту;[13]
  • Тепе Хасанлу – археологически паметник в шахрестан Нагаде.

Източници[редактиране | редактиране на кода]