Западна Армения

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Западна Армения
Обхват на арменските поселения на територията на съвременна Турция през 17 век
Обхват на арменските поселения на територията на съвременна Турция през 17 век
Западна Армения в Общомедия

Западна Армения (на арменски: Արեւմտեան Հայաստան) e западната част на историческа Армения. През средновековието западната част на историческа Армения влиза в състава на Източната Римска империя, от XVI век е част от Османската империя, а от 1923 г. е част от Турция.[1] Арменското население в региона е унищожено в хода на масови убийства на арменци през 1894 – 1896 години и геноцида от 1915 – 1923 г.

За западната част от историческа Армения понякога се среща употреба и на термините „Византийска Армения“, „Османска Армения“ и „Турска Армения“. Малка част от нея, Малка Армения, е в състава на Мала Азия.

По време на Берлинския конгрес се употребява за първи път израза „шестте арменски провинции на Османската империя“, а това са вилаетите Ван, Ерзурум, Елязъг, Битлис, Диарбекир и Сивас. По османско време, Ерзурум е седалище на анатолийския мирмиран, а Диарбекир е място за заточение на българските борци за независимост.

Западна Армения играе ключова роля по време на турската война за независимост, като между 23 юли и 4 август 1919 г. в Ерзурум се провежда Ерзурумски конгрес на който под водачеството на Мустафа Кемал Ататюрк се решава, че турският народ ще воюва до победен край, няма да допусне унижение и окупация от Антантата, и ще отхвърли Севърския договор.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. R. Khanam. Encyclopaedic ethnography of Middle-East and Central Asia: P-Z, Volume 3, p. 54: