Западна Армения

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Обхват на арменските поселения на територията на съвременна Турция през 17 век.

Западна Армения (на арменски: Արեւմտեան Հայաստան) e западната част на историческа Армения.

През средновековието западната част на историческа Армения влиза в състава на Източната Римска империя, Османската империя, а от 1923 г. е част от Турция.

За западната част от историческа Армения понякога се среща употреба и на термините „Византийска Армения“, „Османска Армения“ и „Турска Армения“. Малка част, или така наречената малка Армения, е в състава на Анатолия, т.е. отвъд анатолийския лимес.

По време на Берлинския конгрес се употребява за първи път израза шестте арменски провинции на Османската империя, а това са вилаетите Ван, Ерзурум, Елязъг, Битлис, Диарбекир и Сивас. По османско време, Ерзурум е седалище на анатолийския мирмиран, а Диарбекир е място за заточение на българските борци за независимост.

Западна Армения играе ключова роля по време на т.нар. турска война за независимост, като между 23 юли и 4 август 1919 г. в Ерзурум се провежда конгрес на който под водачеството на Мустафа Кемал Ататюрк се решава, че турския народ ще воюва до победен край, няма да допусне унижение и окупация от Антантата, и ще отхвърли Севърския договор.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]