Западна Европа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Западна Европа

Западна Европа е регионът, включващ западните страни в Европа.[1] Макар че терминът има географски контекст, уникалността на Западна Европа е основно в исторически, политически и културен аспект.

Приетата дефиниция на концепцията за Западна Европа е създадена след Втората световна война, в резултат на Студената война (приблизително 1945 – 1991) и включва всички страни, които застъпват позицията на Съединените щати, противопоставящи се на комунистическия режим в Съветския съюз и страните от Източния блок. Някои от западните държави са станали демокрации едва наскоро – Испания и Португалия, например, са били под диктаторски режими до 1975 г. Други страни, които са влезли неутрална позиция по време на Студената война, като Швейцария и Швеция също се считат за част от Западна Европа. Те се присъединяват към западните икономически организации – европейската (ЕАСТ, например), а техните икономики определено са били далеч от комунизма в Източна Европа. Смисълът на понятието „Западна Европа“ в географски план започва да отстъпва с включването на Гърция в западноевропейските страни – Гърция се намира в действителност до някои страни от източноевропейския регион.

Географско положение[редактиране | редактиране на кода]

Западноевропейският район включва 25 страни, от които 15 са членки на ЕС. Регионът има широк излаз на Средиземно море. Отворен е към Атлантическия океан, което улеснява стопанския контакт между региона и останалите страни в света, включително Япония и САЩ. Регионът е общ икономически механизъм с единен природен, демографски и стопански потенциал. Страните в него се стремят да премахнат границите помежду си (споразумението в Шенген), поради което размерът на територията им постепенно губи значението си. Процесът на интегриране доведе до формирането на Европейско икономическо пространство (ЕИП). След 1993 г. то се оформя като една от икономическите сили в света с около 46% от световната търговия. Три четвърти от тази търговия е в рамките на Европа, което е доказателство за отварянето на границите и за връзките между страните, формирали ЕИП. Движението на хора, стоки и капитали стимулира икономическото развитие на региона, изграждането на единна инфраструктура. За стопанското спояване на региона допринасят тунелът под Ла Манш, свързващ Великобритания с континента, и речният път Рейн-Майн-Дунав, чрез който се съединяват Северно и Черно море.

Геополитическо определение на Обединените нации[редактиране | редактиране на кода]

За официалните си документи и публикации, Организацията на обединените нации групира страните в класификация по региони. Западна Европа по определението на ООН:

Държава Столица Площ Население (ООН, 2009)
Flag of Belgium (civil).svg Белгия Брюксел 30 528 km² 10 741 000
Flag of Ireland.svg Ирландия Дъблин 70 286 km² 4 517 800
Flag of Luxembourg.svg Люксембург Люксембург 2586 km² 491 700
Flag of Monaco.svg Монако Монако 2 km² 33 000
Flag of the United Kingdom.svg Великобритания Лондон 244 110 km² 61 612 300
Flag of the Netherlands.svg Нидерландия Амстердам 41 526 km² 16 517 532
Flag of France.svg Франция Париж 543 965 km² 65 073 482

Селско стопанство и промишленост[редактиране | редактиране на кода]

Основния земеделски отрасъл е животновъдството и по-точно – едрият рогат добитък. Преобладават хранителната, химическата, текстилната и машиностроителната индустрия. Във Великобритания процъфтява корабостроенето и корабоплаването.

Страните, които са част от Западна Европа (Франция, Великобритания, Ирландия) са едни от най-развитите в света. Те са важна част от ЕС, тъй като Великобритания и Франция са едни от основателките му. В тези страни, както е споменато по-горе, индустрията се е развила, развива се и най-вероятно ще продължи да се развива с бързи темпове.

Население и демографски процеси[редактиране | редактиране на кода]

Населението на западноевропейския регион съставлява 9,3% от населението на света. Средната географска гъстота е 100 д./кв. км.

Най-гъсто населени са Малта (1267 д./кв. км) и Нидерландия (421 д./кв. км), а с най-малка гъстота е Норвегия (13,6 д./кв. км). С ниски стойности на географската гъстота са Шотландия, аграрните райони на Италия, Испания, Франция и Северна Ирландия.

Страните от Скандинавския полуостров се отличават с по-голяма географска гъстота в крайбрежните части.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]