Западна османска армия (1877)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Западна османска армия (1877) е войсково съединение на Османската армия в Руско-турската война (1877-1878).

Западната османска армия (1877) е формирана през м. юни 1877 г. на основата на Видинския Армейски корпус ( 19 табура, 5 ескадрона и 9 батареи). Командир на армията е Осман паша, началник-щаб е Талаат бей. С началото на войната се придвижва ускорено по направленето Видин - Никопол. Задачата е нанасянето на флангови удар от запад на основните сили на Действуващата Руска армия, която е извършила успешен десант през р. Дунав при Свищов. Поради бързото превземане на Никопол от руски части се насочва към гр. Плевен и влиза в града на 7 / 19 юли 1877 г.

Последователно съставът и е усилван чрез включване на подкрепления от съседните гарнизони. Османското командване изпраща и специални подкрепления : колона на Хивзи паша (10 000 войника, 12 / 24 септември), колона на Шевкет паша (16 000 войника, 27 септември / 9 октомври). Общият състав нараства до 50 000 войника и 72 оръдия. За кратко време се утвърждава като най-боеспособната османска армия на Балканския полуостров. Срещу нея е съсредоточен Западния руски отряд.

Западната османска армия отбива три руски атаки. С битката при Ловеч, атаката на руски и румънски позиции при с. Гривица, с. Пелишат и с. Згалево прави неуспешни опити за разкъсване на противниковите сили и провеждане на решително настъпление.

От средата на м. ноември 1877 г. руското командване предприема пълна блокада на Плевен. С превземането на Ловеч, Ябланица, с. Горни Дъбник, с. Телиш и овладяването на западния бряг на р. Вит, руските части сключват плътен блокаден пръстен около Плевен. Западната османска армия преминава към кръгова отбрана. Заема отбранителна линия 20-25 км., разделена на пет отбранителни участъка : I- и Адил паша, II- и Атуф паша, III и IV- и Тахир бей и V- и Сюлейман бей. Средно, един километър от отбранителната линия се отбранява от 1 800 - 1 900 войника и 3 скорострелни оръдия. Изградена е укрепена редутна инженерна система свързана с 36 километра траншеи и стрелкови окопи. Системата е свързана със съобщителни телеграфни връзки. Осигуряването с боеприпаси е на висота. Към края на м. ноември армията изпада в продоволствена и санитарна криза. Хлебните дажби на личния състав са намалени три пъти. На 30 октомври / 11 ноември командващия Осман паша отхвърля руското предложение за капитулация. Пропада опита на Орханийската османска армия ( Битка при Арабаконак, Битка при Правец ) и на Централната османска армия ( Битка при Елена ) за отвличане на руското внимание и деблокиране на града.

В началото на м. декември след изчерпване на хранителните запаси е взето решение да се направи последен опит за пробиване на блокадата и изтегляне в направлението към София. Ранените са оставени в града под закрилата на международния „Червен кръст“. Целият личен състав е съсредоточен в района на моста на р. Вит. Войниците са снабдени с усилен боекомплект от боеприпаси и сухари за три дни. На 28 ноември / 10 декември след ожесточена битка на фронт от 3 километра, Осман паша се предава с целият личен състав и въоръжение на Западната османска армия. Капитулацията има решителна роля за крайният изход от войната.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Мартынов Е. Блокада Плевны, СПг., 1900
  • Освободителната война 1877-1878, С., 1978
  • Освободителната война 1877-1878, С., 1986,с.47-48,94