Западни славяни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Западнославянски държави

Западните славяни днес живеят на територията на три държави - Полша, Чехия и Словакия. Към тях се числят и лужишките сърби в Германия, които са със статут по Германската конституция на национално малцинство.

Групи[редактиране | edit source]

Изчезнали[редактиране | edit source]

Изчезнали (претопени) са западнославянските групи на :

Племена[редактиране | edit source]

Някои исторически източници отнасят към западните славяни и приеманите за източнославянски племена :

Западнославянските племена са :


Някои от авторите слагат и русините към западните славяни.

Военноплеменни съюзи[редактиране | edit source]

Държави[редактиране | edit source]

През различни исторически периоди западните славяни са образували държавите :

История[редактиране | edit source]

Сведения за западните славяни дават някои от първите немски средновековни историци като Адам Бременски (в неговата „Дела на епископите от Хамбургската църква“) и Титмар Мерзебургски. В много случаи обаче тези първични източници са недостоверни — Адам преписва сведенията безкритично от архивите на църквата или от други средновековни автори, а Титмар Мерзебургски е привърженик на завоевателните войни срещу славяните.

Славия е много обширна област, на изток от Германия...Тя е поне десет пъти по-голяма от нашата Саксония, ако се причислят към нея земите на чехите и живеещите на отвъдната страна на реката Одра поляци...Дължината ѝ е толкова значителна, че като се почне от нашата Хамбургска епархия, се простира през необхватни простори, чак до Бавария, Унгария и Гърция.[1]

—„Дела на епископите от Хамбургската църква“[2]

Западнославянски езици[редактиране | edit source]

Галерия[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Под Гърция, Адам Бременски има предвид източноправославните славяни
  2. ((la)) Adamus. Gesta Hammaburgensis ecclesiae pontificum Кн. II, гл. 18
     = Маслев, С., Гавраилов, Г. Христоматия по история на Средните векове. Издателство „Народна просвета“. София. 1976 г. стр. 57