Записки от мъртвия дом
| Записки от мъртвия дом | |
| Записки из Мёртвого дома | |
 | |
| Автор | Фьодор Достоевски |
|---|---|
| Създаване | 1860 г. Руска империя |
| Първо издание | 1862 г. |
| Оригинален език | руски език |
| Жанр | роман |
| Преводач | Людмил Стоянов (1928) Георги Константинов (1959) |
| Начало | В отдаленных краях Сибири, среди степей, гор или непроходимых лесов, попадаются изредка маленькие города, с одной, много с двумя тысячами жителей, деревянные, невзрачные, с двумя церквами — одной в городе, другой на кладбище, — города, похожие более на хорошее подмосковное село, чем на город. |
| Край | Да, с богом! Свобода, новая жизнь, воскресенье из мертвых... Экая славная минута! |
| Записки от мъртвия дом в Общомедия | |
„Записки от мъртвия дом“ (на руски: Записки из Мёртвого дома) е роман на руския писател Фьодор Достоевски, издаден през 1862 година.
Написан е през 1860 – 1862 година и съдържа множество автобиографични елементи, отразяващи престоя на автора в каторга в Омск от 1850 до 1854 година. Главният герой е благородник, осъден за убийство от ревност на съпругата си, който излежава присъдата си, но решава да остане в Сибир и след нейния край. Книгата е съставена от множество откъснати епизоди, описва бита и ежедневието на каторжниците.[1]
„Записки от мъртвия дом“ има голям успех сред публиката и според самия Достоевски възстановява литературната му репутация след престоя в затвора.
Книгата е издадена на български през 1928 година в превод на Людмил Стоянов[2] и през 1959 година в превод на Георги Константинов,[3] неколкократно преиздаван след това.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]
|
