Запорожие
| Запорожие | |
|---|---|
| — Град — | |
.svg)  |
|
 |
|
  Запорожие  Запорожие |
|
| Страна |
 Украйна |
| Област | Запорожка област |
| Площ | 330 990[1] km² |
| Надм. височина | 105 m |
| Население (2013) | 770 411 души |
| Демоним | запорожець, запоріжанка, запорожці |
| Основаване | 1770 |
| Град от | 1806 |
| Пощенски код | +380 61 69001 – 69124 |
| МПС код | AP / 08 |
| Запорожие в Общомедия | |
_2.jpg)
Запоро́жие (украински: Запоріжжя, на руски: Запорожье) е град в Украйна, административен център на Запорожка област.
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Разположен е на река Днепър. Населението на града е около 794 687 души (2006).
История[редактиране | редактиране на кода]
През 1770 г. тук е заложена Александровската крепост – форпост в руско-турските войни. Тя прераства към 1806 г. в град Александровск – център на уезд (околия) в Екатеринославска губерния. Градчето е изградено срещу остров Хортица на Днепър – някога главно място на казашката Запорожка сеч.
Важна роля за развитието на града оказва строителството на железопътна линия от центъра на Русия за Крим, както и удобното географско разположение на пристан на няколко прага по-долу по реката. Градът става важен транспортен възел на Нова Русия, в който започва да се развива промишленост. През 1921 г. е преименуван на Запорожие.
В околностите на града, до село Вознесенка, е открит гробът на българския кан Аспарух. В Запорожие и региона живеят таврийските българи.
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
Повратен момент става строителството на ВЕЦ „ДнепроГЕС“, започнало от 1927 г. Първата част на ВЕЦ-а е пусната на 10 октомври 1932 г. Под водата остават речните прагове и започва безпрагово корабоплаване по Днепър.
Развива се черна и цветна металургия. Към 1937 г. в града и региона се произвежда 60% от алуминия, 60% от феросплавите, 100% от магнезия, 20% от стоманения прокат в СССР. Градът е известен и с автомобилостроенето си в Запорожкия автомобилен завод, произвеждал леките коли „Запорожец“ и „Таврия“.
