Запорожие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Запорожие
Запоріжжя
град
Знаме
      
Герб
Нічний проспект.jpg
Січ з висоти польоту.jpg Морозна ніч.jpg
Запорожье новый терминал.jpg 2017.06.06 мост Преображенского.jpg
Пр-т Соборний (Леніна), 41 IMG 7255 stitch.jpg

Отгоре надолу, отляво надясно: Съборни проспект, историческо–културен комплекс „Запорожска Сеч“ на остров Хортица, Покровска църква, летище Запорожие, Преображенски мостове, Музикален и драматичен театър „Владимир Магар“
СтранаFlag of Ukraine.svg Украйна
ОбластЗапорожка област
РайонЗапорожки район
Площ331 km²[1]
Надм. височинадо 105 m
НаселениеПонижение 710 052 души (2022)
КметАнатолий Куртев
Основаване952
Град от16 юни 1806
КОАТУУ2310100000
Пощенски код69000 – 69499
Телефонен код+380 61(2)
МПС кодAP, КР / 08
Часова зонаEET (UTC+2; Лятно часово времеUTC+3)
Официален сайтzp.gov.ua
Запорожие в Общомедия
Катедрала „Андрей Първозванни“

Запоро́жие (украински: Запоріжжя, на руски: Запорожье) е град в Украйна, административен център на Запорожка област. Той е седмият по численост на населението град в страната, към 1 януари 2022 г. има 710 052 жители.[2]

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположен е на река Днепър.

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1770 г. тук е заложена Александровската крепост – форпост в руско-турските войни. Тя прераства към 1806 г. в град Александровск – център на уезд (околия) в Екатеринославска губерния. Градчето е изградено срещу остров Хортица на Днепър – някога главно място на казашката Запорожка сеч.

Важна роля за развитието на града оказва строителството на железопътна линия от центъра на Русия за Крим, както и удобното географско разположение на пристан на няколко прага по-долу по реката. Градът става важен транспортен възел на Нова Русия, в който започва да се развива промишленост. През 1921 г. е преименуван на Запорожие.

В околностите на града, до село Вознесенка, е открит гробът на българския кан Аспарух. В Запорожие и региона живеят таврийските българи.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2001 г.:[3]

Етническа група Численост Дял (в %)
Общо 810 620 100,00
Украинци 572 658 70,64
Руснаци 206 963 25,53
Беларуси 5 555 0,68
Българи 3 629 0,44
Евреи 3 444 0,42
Грузинци 3 112 0,38
Арменци 3 078 0,37
Татари 2 163 0,26
Други и несамоопределили се 10 018 1,23

Езици[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.:[4]

Роден език Численост Дял (в %)
Общо 810 620 100,00
Руски 460 653 56,82
Украински 337 537 41,63
Арменски 1 666 0,20
Беларуски 776 0,09
Цигански 720 0,08
Български 476 0,05
Молдовски 207 0,02
Иврит 86 0,01
Други или неопределени 8 499 1,04

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Повратен момент става строителството на ВЕЦ „ДнепроГЕС“, започнало от 1927 г. Първата част на ВЕЦ-а е пусната на 10 октомври 1932 г. Под водата остават речните прагове и започва безпрагово корабоплаване по Днепър.

Развива се черна и цветна металургия. Към 1937 г. в града и региона се произвежда 60% от алуминия, 60% от феросплавите, 100% от магнезия, 20% от стоманения прокат в СССР. Градът е известен и с автомобилостроенето си в Запорожкия автомобилен завод, произвеждал леките коли „Запорожец“ и „Таврия“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. zp.gov.ua.
  2. Статистичний збірник Чисельність населення по районах у січні–грудні 2021 року (ст. 1) (https://www.zp.ukrstat.gov.ua/images/stories/arhiv/1.1/1.1.1/2021/1.1.1_2021-12_22022022_poper.doc.zip Архив на оригинала от 2022-02-23 в Wayback Machine.)
  3. „Ethnic composition: 2001 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 27 март 2022. (на украински)
  4. „Linguistic composition, Zaporizhzhia Oblast: 2001 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 27 март 2022. (на украински)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]