Зарифово училище

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Зарифио)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Зарифовото училище
Сградата на мъжкото училище
Сградата на мъжкото училище
Информация
Седалище ПловдивФлаг на България България
Основаване 1875 г.
Основател Георгий Зарифис
Закриване 1906 г.
Вид прогимназия и педагогическа гимназия

Зарифовото училище (на гръцки: Ζαρίφειος Σχολή Φιλιππουπόλεως) е гръцко училище, създадено през 1875 г. в Пловдив, тогава в Османската империя. За кратко време то се превръща в един от най-значимите гръцки образователни центрове в района на Тракия, като привлича преподаватели от Гърция и Западна Европа и е просъществувал до 1906.[1][2] Училището е едно от първите гръцки училища извън Гърция, които са въвели основно и средно образование за момичета.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

До началото на XX век, гръцката общност е една от трите най-многобройните етнически общности в Пловдив, след българите и турците. Гръцкото образование в града процъфтява в продължение на XIX век и достига своя връх през 1880-те години. В този момент в града са функционирали осем гръцки училища: едно училище за момчета, три взаимно училище, едно централно, едно районно училището за момичета и две педагогически академии. Има и две частни енорийски училища с учители-духовници.

Училището е създадено през 1875 г., благодарение на инициативата на Комитета по образование на гръците в Тракия и спонсорирано от банкера Георгий Зарифис, една от видните личности в османската столица на стопанския живот по това това време. Освен това, Зарифис дава годишно около 1000 паунда за училищни нужди.

Училище скоро става известно учебно заведение за гръцката общност в и извън региона на Източна Румелия и Тракия. За повишаване на своя авторитет и престиж, училището разширява своите контакти с видни и образователни институции в Гърция и Западна Европа. Освен това, то привлича университетски преподаватели в областта филология, математика и теология от столицата на Гърция, Атина, както и преподаватели от Франция и Германия.

През 1881 г. гръцките училища в Пловдив са синхронизирали учебния си план с училищата в Гърция, а от 1885 г. са издадени сертификати, идентични на средните училища в Гърция. През 1906 г., по време на антигръцките вълнения в България, гръцките училищата в Пловдив са затворени, и останалите студенти са прехвърлени в местните френски колежи – „Свети Августин“ и „Свети Йосиф“.

По-късно сградата му е използвана от техникума по битова елекроника.

Преподаватели[редактиране | редактиране на кода]

Възпитаници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Cornis-Pope, Marcel, Neubauer, John. History of the literary cultures of East-Central Europe: junctures and disjunctures in the 19th and 20th centuries. John Benjamins Publishing Company, 2006. ISBN 978-960-98903-5-9. с. 143.
  2. Kiossef. How to Think about the Balkans: Culture, Region, Identity (PDF). // Centre for Advanced Study Sofia. с. 21. Посетен на 27 юли 2010.
  3. Δαλακούρα, Αικατερίνη. {{{title}}} (PDF). // Η Καθημερινή: Επτά Ημέρες. 27 януари 2002. σ. 28 – 29. Посетен на 11 юли 2010. (на гръцки)