Захари Новев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Захари Ноев)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Захари Новев
български революционер
Роден
Починал
неизв.
Захари Новев в Общомедия

Захари Новев Пандулов или Ноев, известен като Дядо Ной, е български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Новев е роден на 12 ноември 1877 година в Долна или Горна Баница, Гостиварско, в Османската империя, днес Северна Македония. В 1898 година завършва с първия випуск българското училище в Скопие.[1] В следващата 1899 година става член на ВМОРО. Става ръководител на революционния комитет в Гостивар, а в периода 1906 – 1907 година е председател на околийския комитет на ВМОРО в Куманово.

След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Гостивар.[2] Председател е на гостиварския български клуб.

Заповед на Новев като тетовски околийски управител до подчинените му общини за празнуване на годишнината от Илинденското въстание, 29 юли 1917 г.
Заповед за борба с пожарите и окръжно за залавяне на дезертьори на Захари Новев като тетовски околийски управител, 4 и 5 септември 1917 г.
Съобщение на тетовския околийски началник за появата на турска агитация във Велес, 20 юли 1918 г.

През септември 1915 година младши подофицер Новев завежда разузнавателен пункт №5 в Петрич на Партизанския отряд на Единадесета пехотна македонска дивизия.[3]

След освобождението на Вардарска Македония по време на Първата световна война Новев е начело на разузнавателния пункт в Гостивар,[4] а по-късно е околийски началник на град Тетово.[5]

След войните, през 1923 година Новев е назначен за преподавател в Петричката гимназия.[6] По-късно се установява да живее в Свети Врач, където изпълнява длъжността пълномощник на ЦК на ВМРО за Светиврачка околия. От края на 1931 година временно завежда и Неврокопско.[7]

След Деветнадесетомайския преврат в 1934 година Новев е малтретиран от новата власт и заплашван с убийство,[8][9] а по-късно под строг полицейски надзор е интерниран в Плевен.[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Илюстрация Илинден, бр. 113, стр. 13.
  2. Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
  3. Минчев, Димитър. Четите на ВМОРО през Първата световна война, в: 100 години Вътрешна македоно-одринска революционна организация, Македонски научен институт, София 1994, стр. 140. ISBN 954-8187-10-8
  4. Минчев, Димитър. Партизанските чети на ВМОРО в Македония. Македонските и тракийските българи в Българската армия по време на войната. Том 3, Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 - 1919, МНИ, София, 1997, стр. 351. ISBN 954-8187-32-9
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 120.
  6. Николов, Георги. Петричката гимназия 1919-1989. Факти, документи и спомени, София, 1999, стр. 89.
  7. Тюлеков, Димитър. „Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919 – 1934 г.“, Благоевград, 2001.
  8. Михайлов, Иван. „Quo vadis, Bulgaria?“, Пещера, 1996.
  9. Михайлов, Иван. Спомени, Том IV, 1973, стр.943
  10. Тюлеков, Димитър. „Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919 – 1934 г.“, Благоевград, 2001.
     Портал „Македония“         Портал „Македония