Захари Струмски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Захари Струмски
български лекар
Роден
1820 г.
Починал
1869 г. (49 г.)

Захари Струмски е български общественик, лекар, борец за църковна независимост и просвещение от епохата на Възраждането.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Захари Струмски е роден в гр.Кюстендил през 1820 г. Останал рано сирак, става прислужник на кюстендилския гръцки митрополит Артемий, който поема разходите за учението му. Захари Струмски учи в гръцкото училище в Цариград, след което продължава учението на остров Андрос в прочутата тогавашна школа на Теофилос Каирис, а след това в Атина, където завършва гимназия и медицина. Взема докторат в Париж и се установява в Цариград, където става прочут лекар.

Въпреки високото си обществено положение и гръцкото образование Захари Струмски неразривно свързва името си с борбите на българския народ за църковна независимост, културно и просветно издигане. Пише в Цариградски вестник, публикува статията „Уреждане на една българска болница в Цариград" и здравно-просветни статии. Заедно с Гаврил Кръстевич урежда приемането на будни българчета в Галата-Сарайското висше медицинско училище (1858). В Цариград е близък на Георги Раковски, д-р Стоян Чомаков, д-р Христо Стамболски и Петко Славейков. През 1860 г. е избран за представител на Кюстендилската епархия в Цариград в борбите за църковна независимост.[3] Поддържа връзки с видни кюстендилци. В писмо от 13 май 1862 г. от остров Халки пише на градския първенец в Кюстендил Иван Лекарски, че новоназначеният от Гръцката патриаршия кюстендилски митрополит Игнатий пребивава още в Мидия, а това е в интерес на българите от епархията. В писмо от 3 март 1863 г. го уведомява отново, че владиката Игнатий се възпира нарочно от българите в Цариград, защото като назначен от Гръцката патриаршия с дохождането му в Кюстендил епархията би попаднала под гръцка духовна власт.

За патриотичните си прояви Захари Струмски е преследван от гърците, принуден е да напусне Цариград, постъпва на турска служба и заминава за Анадола. Преди това подарява богатата си библиотека на новооткритото в Цариград българско читалище. Заболява тежко и умира в бедност. Погребан в Цариград.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Иванов, Йордан, Северна Македония. Исторически издирвания. София, 1906 г., с.336.
  2. Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я. София, 1988 г., изд.БАН., с.630.
  3. Маркова, Зина. Българската екзархия 1870-1879. София, 1989, стр. 123.