Защитник (футбол)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Защитник.

Бек пренасочва насам. За други значения вижте Бек (пояснение).

Позиции на играчите

Защитникът е футболист, който стои между полузащитниците (халфовете) и вратата на своя отбор.

Левите и десните защитници се наричат бекове (от английски: back – гръб, заден, подпирам). Те свързват централните защитници с полузащитниците, а много често и полузащитниците с нападателите. Участват активно в атака за разлика от централните бранители, които рядко преминават центъра на терена.

При пряк свободен удар в „стената“ участват централните защитници и централните халфове, а бековете стоят до гредите, за да изчистват топката при евентуално недобро отиграване на вратаря.

Както при всяко позиция във футбола, при липсата на дадено умение, то може да бъде компенсира с друго. Примерно ако централен защитник е висок 170 см, тоест липсва му ръст и физическо присъствие, то той може да компенсира това с отскок, борбеност и скорост.

Централен защитник[редактиране | редактиране на кода]

Централният защитник (ЦЗ) или стопер има за задача да спира противниковите играчи да атакуват вратата и да изчистват топката от наказателното поле. Както подсказва името, централният защитник играе в центъра на терена, непосредствено пред вратарското поле. Най-често се използват двама централни защитника, но в зависимост от избраната татктическа постройка, техният брой може да варира. Необходимите качества за отличен централен защитник са физическа здравина, ръст (по принцип централните защитници са с ръст над 180 см и са сред най-високите в отборите си), умела игра с глава, издръжливост, отскок, борбеност и предугаждане на движението на противника с цел отнемане на топката.

Ляв/десен защитник[редактиране | редактиране на кода]

Десните и левите бекове (ДБ/ЛБ) са съответно вдясно и ляво на централния/централните защитници. Тяхната задача е да спират фланговите действия на съперника, а с развитието на играта и да пробиват в противниковото поле и да предоставят топки в наказателното поле. От тях се изисква да са с добра издръжливост, да умеят да отнемат топката, да притежават добро подаване и бързина. Изпълнението на тъчове най-често се изпълнява от крайните защитници.

Халф-бек[редактиране | редактиране на кода]

Халф-бекът (ДХБ, ЛХБ) е с междинна позиция. С прогреса на футбола и изискванията към играчите се изменя и ролята на бековете. В модерната игра тяхната роля се слива с тази на крайните полузащитници. От тях се изисква не само да подсигуряват защитните действия на своя отбор, но и активно да участват в атаката. Тази позиция е сред най-много изискващите издръжливост и бързина, освен качествата нужни на десните/левите защитници и крилата. Сред най-добрите играчи, играли на този пост, са Андреас Бреме, Карлос Алберто, Кафу, Вили Саньол, Хавиер Санети и Роберто Карлош.

Либеро[редактиране | редактиране на кода]

Либерото (Л; от италиански: libero – свободен) или метач е защитник, който има по-универсални и по-свободни функции от централния защитник. Основните му задачи са да подсигурява намиращите се пред него защитници и да изнася топката, когато я отнеме. Поради динамиката на играта тази позиция се счита за остаряла, защото от централния защитник вече се очаква да се включва и в атаката на отбора си, с което влиза в ролята на либеро. Един от модерните представители е Пепе, а едни от най-добрите либера са Франц Бекенбауер, Франко Барези, Матиас Замер и Гаетано Ширеа. Уменията, които трябва да притежават, освен тези на централния защитник, включват и дрибъл, извеждащо подаване и добър поглед върху играта.