Защитник (футбол)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Позиции на играчите

Защитникът е футболист, който стои между полузащитниците (халфовете) и вратата на своя отбор. Левите и десните защитници се наричат бекове (лат. back - отзад, връщам се отзад).

Бековете свързват централните защитници с полузащитниците, а много често и полузащитниците с нападателите. Участват активно в атака за разлика от централните бранители, които рядко преминават центъра на терена.

При пряк свободен удар в "стената" участват централните защитници и централните халфове, а бековете стоят до гредите, за да изчистват топката при евентуално недобро отиграване на вратаря.

Както при всяко позиция във футбола, при липсата на дадено умение, то може да бъде компенсира с друго. Примерно ако централен защитник е висок 170 см, тоест липсва му ръст и физическо присъствие, то той може да компенсира това с отскок, борбеност и скорост.

Централен защитник[редактиране | edit source]

Централният защитник (ЦЗ) или стопер има за задача да спира противниковите играчи да атакуват вратата и да изчистват топката от наказателното поле. Както подсказва името, централният защитник играе в центъра на терена, непосредствено пред вратарското поле. Най-често се използват двама централни защитника, но в зависимост от избраната татктическа постройка, техният брой може да варира. Необходимите качества за отличен централен защитник са физическа здравина, ръст (по принцип централните защитници са с ръст над 180 см и са сред най-високите в отборите си), умела игра с глава, издръжливост, отскок, борбеност и предугаждане на движението на противника с цел отнемане на топката.

Либеро[редактиране | edit source]

Либерото (Л) или метач е защитник, който има по-универсални и с по-свободни функции (от ит. libero - свободен) от централния защитник. Основните му задачи са да подсигурява намиращите се пред него защитници и да изнася топката, когато я отнеме. Поради динамиката на играта тази позиция се счита за остаряла, защото от централния защитник вече се очаква да се включва и в атаката на отбора си, с което влиза в ролята на либеро. Един от модерните представители е Пепе, а едни от най-добрите либера са Франц Бекенбауер, Франко Барези, Матиас Замер и Гаетано Ширеа. Уменията, които трябва да притежават, освен тези на централния защитник, включват и дрибъл, извеждащо подаване и добър поглед върху играта.

Десен/ляв защитник[редактиране | edit source]

Десните и левите бекове (ДБ/ЛБ) са съответно в дясно и ляво на централния/централните защитници. Тяхната задача е да спират фланговите действия на съперника, а с развитието на играта и да пробиват в противниковото поле и да предоставят топки в наказателното поле. От тях се изисква да са с добра издръжливост, да умеят да отнемат топката, да притежават добро подаване и бързина. Изпълнението на тъчове най-често се изпълнява от крайните защитници.

Халф-бек[редактиране | edit source]

(ДХБ,ЛХБ) С прогреса на футбола и изискванията към играчите се изменя и ролята на бековете. В модерната игра тяхната роля се слива с тази на крайните полузащитници. От тях се изисква не само да подсигуряват защитните действият на своят отбор, но и активно да участват в атаката. Тази позиция е една от най-изискващите издръжливост и бързина, освен качествата нужни на десните/левите защитници и крилата. Сред най-добрите играчи, играли на този пост са Андреас Бреме, Карлос Алберто, Кафу, Вили Саньол, Хавиер Санети и Роберто Карлош.