Заяс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Заяс
Зајас
— село —
      
Герб
Zajas 03.JPG
North Macedonia relief location map.jpg
41.6° с. ш. 20.9334° и. д.
Заяс
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Кичево
Географска област Горно Кичево
Надм. височина 755 m
Население 4712 души (2002)
Пощенски код 6253
Заяс в Общомедия

Заяс (срещано в по-стари източници и като Заяз, на македонска литературна норма: Зајас; на албански: Zajazi, Заязи) е голямо албанско село в западната част на Северна Македония, част от община Кичево.

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположено е на 10 километра северно от Кичево, край Заяската река.

История[редактиране | редактиране на кода]

Васил Кънчов предполага, че албанските жители на Заяс се заселват в селото през XVIII век.[1] Според някои източници, първоначално селото е било обитавано от православни християни, наричани „шопци“, но около 1740 година е албанизирано чрез заселване или ислямизация. Заселилите се в Заяс албанци нападат други православни села и ги заселват - Цървивци, Бериково, Трапчин дол и други[2]

В края на XIX век, според Васил Кънчов, населението на Заяс се състои от 2150 души албанци мохамедани.[3] Едно от традиционните препитания на жителите на Заяс до ХХ век е разбойничеството. Гьорче Петров („Материали по изучаванието на Македония“) пише през 1896 година за населението на Заяс:

... диво, грабливо и грубо по характер, бич за цяло Горно Кичево. Поминуват си с хайдутлук, скотовъдство, земеделие и гурбетлък.[4]

През този период населението на селото редовно участва и в башибозушки формирования. По време на Илинденското въстание башибозуци от Заяс участват в битката край село Карбуница, Кичевско, в която техният предводител Сефер е убит.[5]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

Димитър Гаджанов и други източници от времето на Първата световна война посочват 1992 жители на селото.[6]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Заяс като албанско село.[7]

През есента на 1944 година селото е овладяно от комунистически партизани сред кръвопролитно сражение.[8]

Според преброяването от 2002 година Заяс има 4712 жители.[9]

Националност Всичко
македонци 4
албанци 4682
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 4
бошняци 0
други 22

От 1996 до 2013 година селото е център на община Заяс.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Заяс
Починали в Заяс
  • Flag of Albania.svg Flag of SFR Yugoslavia.svg Том Гелай (1920-1943), югославски партизанин и деец на НОВМ

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 95.
  2. Димитрије Богдановић: „Књига о Косову”, Београд 1986, архив на оригинала от 10 септември 2007, https://web.archive.org/web/20070910024801/http://www.rastko.org.yu/kosovo/istorija/knjiga_o_kosovu/bogdanovic-kosovo_2_c.html, посетен на 2007-09-04 
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 255.
  4. Материали по изучаванието на Македония. София, Печатница Вълковъ, 1896. с. 481.
  5. Къмъ борбитѣ въ Югозападна Македония (Кичевско, Битолско, Леринско, Преспанско, Дебърско). По спомени на Лука Джеровъ, Георги попъ Христовъ, Ангелъ Андреевъ, Георги Папанчевъ и Лазаръ Димитровъ. Съобщава Л. Милетичъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга IV, Печатница П. Глушковъ, 1926. с. 16 - 17.
  6. Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, съставител Петър Петров, София 1993, с. 265, Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 6. Архив на оригинала от 2014-04-07 в Wayback Machine.
  7. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  8. Нешков, Темелко. Раздяла няма. Македония срещу македонизма, София 2014, с. 40.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-23 
     Портал „Македония“         Портал „Македония