Заяс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Заяс
Зајас
— село —
      
Герб
Zajas 03.JPG
North Macedonia relief location map.jpg
41.6° с. ш. 20.9334° и. д.
Заяс
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Кичево
Географска област Горно Кичево
Надм. височина 755 m
Население 4712 души (2002)
Пощенски код 6253
Заяс в Общомедия

Заяс (срещано в по-стари източници и като Заяз, на македонска литературна норма: Зајас; на албански: Zajazi, Заязи) е голямо албанско село в западната част на Северна Македония, част от община Кичево.

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположено е на 10 километра северно от Кичево, край Заяската река.

История[редактиране | редактиране на кода]

Васил Кънчов предполага, че албанските жители на Заяс се заселват в селото през XVIII век.[1] Според някои източници, първоначално селото е било обитавано от православни християни, наричани „шопци“, но около 1740 година е албанизирано чрез заселване или ислямизация. Заселилите се в Заяс албанци нападат други православни села и ги заселват - Цървивци, Бериково, Трапчин дол и други[2]

В края на XIX век, според Васил Кънчов, населението на Заяс се състои от 2150 души албанци мохамедани.[3] Едно от традиционните препитания на жителите на Заяс до ХХ век е разбойничеството. Гьорче Петров („Материали по изучаванието на Македония“) пише през 1896 година за населението на Заяс:

... диво, грабливо и грубо по характер, бич за цяло Горно Кичева. Поминуват си с хайдутлук, скотовъдство, земеделие и гурбетлък.[4]

През този период населението на селото редовно участва и в башибозушки формирования. По време на Илинденското въстание башибозуци от Заяс участват в битката край село Карбуница, Кичевско, в която техният предводител Сефер е убит.[5]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

Димитър Гаджанов и други източници от времето на Първата световна война посочват 1992 жители на селото.[6]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Заяс като албанско село.[7]

През есента на 1944 година селото е овладяно от комунистически партизани сред кръвопролитно сражение.[8]

Според преброяването от 2002 година Заяс има 4712 жители.[9]

Националност Всичко
македонци 4
албанци 4682
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 4
бошняци 0
други 22

От 1996 до 2013 година селото е център на община Заяс.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Заяс
Починали в Заяс
  • Flag of Albania.svg Flag of SFR Yugoslavia.svg Том Гелай (1920-1943), югославски партизанин и деец на НОВМ

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 95.
  2. „Димитрије Богдановић: „Књига о Косову”, Београд 1986“, архив на оригинала от 10 септември 2007, https://web.archive.org/web/20070910024801/http://www.rastko.org.yu/kosovo/istorija/knjiga_o_kosovu/bogdanovic-kosovo_2_c.html, посетен 10 септември 2007 
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 255.
  4. Материали по изучаванието на Македония, София 1896, с. 481.
  5. Материали за историята на македонското освободително движение, кн. IV, Към борбите в Югозападна Македония. По спомени на Лука Джеров, Георги Поп Христов, Ангел, Андреев, Георги Папанчев и Лазар Димитров. Съобщава Л. Милетич, София 1926, с. 16-17.
  6. Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, съставител Петър Петров, София 1993, с. 265, Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 6. Архив на оригинала от 2014-04-07 в Wayback Machine.
  7. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  8. Нешков, Темелко. Раздяла няма. Македония срещу македонизма, София 2014, с. 40.
  9. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
     Портал „Македония“         Портал „Македония