Заяс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Заяс
Зајас
— село —
      
Герб
Zajas 03.JPG
North Macedonia relief location map.jpg
41.6° с. ш. 20.9334° и. д.
Заяс
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Кичево
Географска област Горно Кичево
Надм. височина 755 m
Население (2002) 4712 души
Заяс в Общомедия

Заяс (срещано в по-стари източници и като Заяз, на македонска литературна норма: Зајас; на албански: Zajazi, Заязи) е голямо албанско село в западната част на Северна Македония, част от община Кичево.

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположено е на 10 километра северно от Кичево, край Заяската река.

История[редактиране | редактиране на кода]

Васил Кънчов предполага, че албанските жители на Заяс се заселват в селото през XVIII век[1]. Според някои източници, първоначално селото е било обитавано от православни християни, наричани „шопци“, но около 1740 година е албанизирано чрез заселване или ислямизация. Заселилите се в Заяс албанци нападат други православни села и ги заселват - Цървивци, Бериково, Трапчин дол и други[2]

В края на XIX век, според Васил Кънчов, населението на Заяс се състои от 2150 души албанци мохамедани[3]. Едно от традиционните препитания на жителите на Заяс до ХХ век век е разбойничеството. Гьорче Петров („Материали по изучаванието на Македония“) пише през 1896 година за населението на Заяс:

... диво, грабливо и грубо по характер, бич за цяло Горно Кичева. Поминуват си с хайдутлук, скотовъдство, земеделие и гурбетлък.[4]

През този период населението на селото редовно участва и в башибозушки формирования. По време на Илинденското въстание башибозуци от Заяс участват в битката край село Карбуница, Кичевско, в която техният предводител Сефер е убит[5].

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

Димитър Гаджанов и други източници от времето на Първата световна война посочват 1992 жители на селото[6].

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Заяс като албанско село.[7]

През есента на 1944 година селото е овладяно от комунистически партизани сред кръвопролитно сражение.[8]

Според преброяването от 2002 година Заяс има 4712 жители.[9]

Националност Всичко
македонци 4
албанци 4682
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 4
бошняци 0
други 22

От 1996 до 2013 година селото е център на община Заяс.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Заяс
Починали в Заяс
  • Flag of Albania.svg Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Том Гелай (1920-1943), югославски партизанин и деец на НОВМ

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кънчов, Васил, Македония. Етнография и Статистика, София 1900, с. 95
  2. Димитрије Богдановић: „Књига о Косову”, Београд 1986
  3. Кънчов, Васил, Македония. Етнография и Статистика, София 1900, с. 255
  4. Материали по изучаванието на Македония, София 1896, с. 481.
  5. Материали за историята на македонското освободително движение, кн. IV, Към борбите в Югозападна Македония. По спомени на Лука Джеров, Георги Поп Христов, Ангел, Андреев, Георги Папанчев и Лазар Димитров. Съобщава Л. Милетич, София 1926, с. 16-17.
  6. Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, съставител Петър Петров, София 1993, с. 265, Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 6.
  7. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  8. Нешков, Темелко. Раздяла няма. Македония срещу македонизма, София 2014, с. 40.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови


     Портал „Македония“         Портал „Македония