„За буквите“ (на старобългарски: Ὀ писмєнєхь) е единственото запазено полемическо съчинение от Черноризец Храбър, вероятно писано в края на 9 век, около 893 година. Предполага се, че първоначално творбата е написана на глаголица. Днес са запазени над сто преписа, като най-ранният от тях е от 1348 г., в т. нар. Лаврентиев (Иван-Александров) сборник. Поради голямата хронологическа разлика между преписите и недостигналия до нас оригинал, е трудно да се установи кои части от творбата са вариации, получени по време на създаването на преписите, и кои са по-късни интерполации.
„За буквите“ се състои от въвеждаща част и от същинска полемическа част. Във въведението се говори за историята на писането у славяните, а в полемическата част авторът защитава създадените от Константин-Кирил букви. Традиционно възприетото становище е, че Черноризец Храбър защитава правото на славянската писменост да съществува наравно с гръцката и еврейската. Но през последните десетилетия се изказва и мнението, че е възможно авторът да защитава глаголическата азбука от опитите да бъде изместена от кирилицата, която заимства някои букви от гръцката азбука.[1] Някои учени смятат, че „За буквите“ е част от по-голям граматически труд заради систематизираната граматическа информация в творбата.
Станчев. Кр. Стилистика и жанрове на старобългарската литература. София, 1985, 75 – 76.
Трендафилов, Хр. Сказание за буквите на Черноризец Храбър. Рецепция и функция. – Във: Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 11. Стара българска литература. Литература на българското възраждане. София, 1987, 91 – 98.
Цанев, Ц. „За буквите“. Нови аспекти. Шумен, 2002.
