За въртенето на небесните сфери

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
De revolutionibus orbium coelestium, 1543
Nicolai Copernici Torinensis De Revolutionibus Orbium Coelestium, Libri VI (За въртенето на небесните сфери, от Николай Коперник, 6 книги: корица на второто издание, 1566 г.).

„За въртенето на небесните сфери“ (на лат. De revolutionibus orbium coelestium)е книга на Николай Коперник, отпечатана през 1543 г. в Нюрнберг, която представя неговата хелиоцентрична система. Изложеният възглед за строежа на вселената и слънчевата система е несъвместим с утвърдения след античността геоцентризъм, изложен в трудовете на Аристотел и астрономията на Птолемей.

Коперник предлага модел, в който Слънцето е в центъра на Вселената, а Земята и другите планети обикалят по концентрични кръгови орбити около него. По-късно този модел се усъвършенства от Йоханес Кеплер, който открива, че планетите се движат по елипси, и Исак Нютон, който доказва трите закони на Кеплер като теореми, следващи от неговия закон за всемирното притегляне.

В исторически план хелиоцентричната теория е предложена за пръв път от Аристарх Самоски през 3 век пр.н.е.[1] Има спор дали Коперник е познавал трудовете на Аристарх. Излагайки своята теория, която е била твърде смела за епохата си, Коперник е представил тезата си като математически трик, който значително улеснява пресмятанията на положенията на планетите и обяснява ретроградното движение.

История на издаването[редактиране | редактиране на кода]

През 1514 Коперник излага накратко в ръкопис своята хелиоцентрична система и този текст, по късно известен като „Маликият коментар“(Commentariolus), става достояние на ограничен кръг заинтересовани астрономи. Почти 20 години по-късно Йохан Видманщетер излага тази идея в папския двор, откъдето Йохан Шьонберг изпраща писмо-покана до Коперник сам да представи разработката на своите идеи. Коперник не откликва, но запазва писмото, което по-късно бива отпечатано в предговор на книгата.[2] В края на трийсетте години Ретик посешава Коперник и го убеждава да завърши текста на книгата. От свое име издава едно „Първо Изложение“ (Narratio Prima) на коперниканската система, което излиза едновременно с таблици подготвени от Коперник и съставляващи приложение към бъдещата книга. В края на 1542 ръкописът е изпратен при печатар в Нюрнберг, където Осиандер и други внасят различни изменения, а през пролетта на 1543, когато книгата е отпечатана, Коперник е изправен пред свършен факт: неговото заглавие и множество пасажи са редактирани, а изданието е предшествано от анонимен предговор, изопачаващ неговия замисъл. След скорошната смърт на Коперник неговите съмишленици правят опит да издадат нередактирана версия, но опитът им се проваля. Този автеничен авторов текст обаче е запазен[3] и от края на 19в. неколкократно е публикуван, а съвременните критически издания го отчитат.

Второто издание на De Revolutionibus е направено в Базел 1566 (Henricus Petrus), а през 1617 излиза и третото в Амстердам. След като църквата осъжда книгата през 1616,[4] дълго време трудът на Коперник не се издава, макар че в 1854 излиза превод на полски език[5] с оригиналното встъпление от Коперник. Книгата е включена в Пълното Издание от трудовете на Коперник, направено по повод 500-годишнината от рождението му. В 2015 във франиция излиза тритомно критическо издание, осъществено от CNRS.[6]

Рецепция на книгата[редактиране | редактиране на кода]

Преди появата му, думата „революция“ се е отнасяла само за небесни тела. Съвременната употреба в западните, а по-късно и в другите общества, идва от неговото заглавие – De Revolutionibus Orbium Coelestium („За въртенето на небесните сфери“).[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. * Heath, Sir Thomas. Aristarchus of Samos – The Ancient Copernicus, A history of Greek astronomy to Aristarchus together with Aristarchus' treatise on the sizes and distances of the sun and moon, a new Greek text with translation and notes. (ISBN 0-486-43886-4)
  2. Schonbergius – Copernico, Novembris, anno M.D.XXXVI.
  3. BJ 10 000 (Bibliotheca Jagelloniana, Cracovi)
  4. Осъдителният декрет (англ. пр.).
  5. В 1587 Николас Раймерс превежда книгата на немски.
  6. Nicolas Copernic, De revolutionibus orbium coelestium, Des revolutions des orbes célestes. 3 vols., Paris: Les Belles Lettres, 2015.
  7. * Hannah Arendt, On Revolution, 1963, Penguin Classics, New Ed edition: February 8, 1991. ISBN 014018421X

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]