За въртенето на небесните сфери
„За въртенето на небесните сфери“ е научен труд на Николай Коперник, отпечатан през 1543 г. в Нюрнберг, в който авторът излага своята теория за хелиоцентризма. Книгата предлага система за строеж на вселената, различна от геоцентричната система на Птолемей, която е общопризнавана през древността.
Преди появата му, думата „революция“ се е отнасяла само за небесни тела. Съвременната употреба в западните, а по-късно и в другите общества, идва от неговото заглавие – De Revolutionibus Orbium Coelestium („За въртенето на небесните сфери“).[1]
В своя труд Коперник излага тезата за хелиоцентризма. Той предлага модел, в който Слънцето е в центъра на Вселената, а Земята и другите планети обикалят по концентрични кръгови орбити около него. По-късно този модел се усъвършенства от Йоханес Кеплер, който открива, че планетите се движат по елипси, и Исак Нютон, който доказва трите закони на Кеплер като теореми, следващи от неговия закон за всемирното притегляне.
В исторически план хелиоцентричната теория е предложена за пръв път от Аристарх Самоски през 3 век пр.н.е.[2] Има спор дали Коперник е познавал трудовете на Аристарх. Излагайки своята теория, която е била твърде смела за епохата си, Коперник е представил тезата си като математически трик, който значително улеснява пресмятанията на положенията на планетите и обяснява ретроградното движение.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ * Hannah Arendt, On Revolution, 1963, Penguin Classics, New Ed edition: February 8, 1991. ISBN 014018421X
- ↑ * Heath, Sir Thomas. Aristarchus of Samos – The Ancient Copernicus, A history of Greek astronomy to Aristarchus together with Aristarchus' treatise on the sizes and distances of the sun and moon, a new Greek text with translation and notes. (ISBN 0-486-43886-4)
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- De revolutionibus orbium coelestium, Norimbergae, J. Petreium, 1543 – непълна версия на труда на Коперник в Wikisource
