Звезда на Барнард

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Звезда на Барнард
Звезда
Местоположение на звездата към 2006 г.
Общи данни
Ректасцензия17h 57m 48,49803s
Деклинация+04° 41′ 36,2072″
Разстояние5,958 ± 0,003 ly
Видима зв. величина (V)9,511
СъзвездиеЗмиеносец
Астрометрия
Радиална скорост (Rv)−110,6 ± 0,2 km/s km/s
Видимо движение на звездите (μ)RA: −802,803 mas/yr mas в год.
Dec: 10362,542 mas/yr mas в год.
Паралакс (π)547,4506 ± 0,2899 mas mas
Абсолютна звездна величина (V)13,21
Характеристики
Спектрален класM4.0V
Физически характеристики
Маса0,144 M☉
Площ0,196 ± 0,008 R☉
Възраст≈ 10 млрд. год.
Повърхностна темп.3134 ± 102 K
Звезда на Барнард в Общомедия

Звездата на Барнард е червено джудже на около 6 светлинни години от Земята в съзвездието Змиеносец. Това е четвъртата най-близка звезда до Слънцето.[1] Масата на звездата е около 14% от тази на Слънцето. Въпреки относителната си близост, звездата има бледа видима величина от +9,5 и е невидима с невъоръжено око. Тя е много по-ярка в инфрачервения диапазон, отколкото във видимия.

Звездата носи името на американския астроном Едуард Емерсън Барнард.[2] Той не е първооткривателят на звездата, но през 1916 г. измерва собственото ѝ движение – 10,3 арксекунди за година спрямо Слънцето, което е най-голямото познато собствено движение за коя да е звезда.[3]

Звездата на Барнард е сред най-изследваните червени джуджета, поради близостта ѝ и благоприятното ѝ местоположение за наблюдения – близо до небесния екватор.[4] В исторически план, изследванията на звездата са фокусирани върху измерването на звездните ѝ характеристики, астрометрията ѝ и определянето на ограниченията ѝ за евентуални екзопланети. Въпреки че звездата е древна, тя все още претърпява събития на рязко покачване на яркостта, като последните от тях е от 1998 г.

През ноември 2018 г. е намерен планетарен спътник около звездата на Барнард, който е по-голям от Земята. Има маса поне 3,2 M⊕ и орбита от 0,4 AU.[5]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Звездата на Барнард е червено джудже от бледия спектрален клас M4 и не може да се наблюдава без помощта на телескоп. Видимата ѝ звездна величина е 9,5. Бидейки на възраст между 7 и 12 милиарда години, тя е значително по-стара от Слънцето и вероятно е сред най-старите звезди в Млечния път.[6] Звездата на Барнард е загубила голяма част от ротационната си енергия, а периодичните промени в яркостта ѝ сочат, че прави един оборот на 130 дни.[7] Имайки предвид възрастта ѝ, астрономите дълго смятат звездата за латентна по отношение на активността ѝ. Въпреки това, през 1998 г. е наблюдавано рязко покачване на яркостта ѝ.[8] През 2003 г. звездата показва първата осезаема промяна на радиалната си скорост вследствие движението си. По-нататъшната променливост в радиалната ѝ скорост се приписва на звездната ѝ активност.[9]

Собственото движение на звездата съответства на относителна странична скорост от 90 km/s. Дъгата от 10,3 секунди, която изминава ежегодно, се равнява на четвърт градус за един човешки живот или приблизително половината от ъгловия диаметър на пълната Луна.[2] Най-близката звезда до звездата на Барнард е червеното джудже Рос 154 на 5,41 светлинни години.

Радиалната скорост на звездата на Барнард към Слънцето се измерва спрямо нейното синьо отместване и е около −110 km/s. Заедно с нейното собствено движение се получава космическа скорост (действителна скорост спрямо Слънцето) от −142,6 ± 0,2 km/s. Звездата ще се намира най-близо до слънцето към 11 800 г., когато тя ще се намира на 3,75 светлинни години.[10] По това време, обаче, тя няма да е най-близката звезда до Слънцето, тъй като Проксима Кентавър също ще се е приближила.[11] Освен това, звездата на Барнард все още ще е твърде бледа, за да бъде видяна с невъоръжено око, тъй като видимата ѝ величина ще е нараснала само до 8,5.

Масата на звездата на Барнард е около 0,14 слънчеви маси,[10] а радиусът ѝ е 15 – 20% от този на Слънцето.[4][12] Въпреки че е има 150 пъти по-голяма маса от Юпитер, нейният радиус е едва 1,5 – 2 пъти по-голям, поради високата ѝ плътност. Ефективната ѝ температура е 3100 келвина, а светимостта ѝ е 0,0004 пъти тази на Слънцето.[4] Тя е толкова бледа, че ако се намираше на същото разстояние от Земята като Слънцето, тя би изглеждала само 100 пъти по-ярка от пълната Луна, което е сравнимо със Слънцето на разстояние от 80 астрономически единици.[13]

Звездата на Барнард има 10 – 32% металичността на Слънцето.[14] Металичността е пропорцията от звездната маса на елементите по-тежки от хелий спомага за класифицирането на звездите спрямо галактичната популация. Звездата на Барнард е типично червено джудже от популация II, включваща бедни на метали звезди. Все пак, тя има по-висока металичност от обичайното.[14][9]

През ноември 2018 г. международен екип от астрономи обявява засичането на потенциална планета суперземя в относително близка орбита около звездата на Барнард. Изследванията на екипа провеждат изследвания в продължение на две десетилетия, като наблюденията им предоставят здрави доказателства за съществуването на планетата.[5][15] Тя се върти в орбита на 0,4 астрономически единици, правейки един оборот на 233 дни, и има предполагаема маса от 3,2 земни маси. Планетата най-вероятно е мразовита, с повърхностната температура около -170 °C и лежи отвъд предполагаемата обитаема зона на звездата на Барнард.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Astronomy Survey Fall 2010 // Архивиран от оригинала на 2013-06-26. Посетен на 5 май 2013.
  2. ↑ а б Kaler, James B. Barnard's Star (V2500 Ophiuchi) // Stars. James B. Kaler, ноември 2005. Архивиран от оригинала на 2006-09-05. Посетен на 12 юли 2018.
  3. ↑ Barnard, E. E. A small star with large proper motion // The Astronomical Journal 29 (695). 1916. DOI:10.1086/104156. с. 181.
  4. ↑ а б в Dawson, P. C. и др. Barnard's Star and the M Dwarf Temperature Scale // The Astronomical Journal 127 (5). 2004. DOI:10.1086/383289. с. 2909.
  5. ↑ а б Ribas, I. и др. A candidate super-Earth planet orbiting near the snow line of Barnard's star // Nature 563 (7731). 14 ноември 2018. DOI:10.1038/s41586-018-0677-y. с. 365 – 368.
  6. ↑ Riedel, A. R. Barnard's Star as a Proxy for Old Disk dM Stars: Magnetic Activity, Light Variations, XUV Irradiances, and Planetary Habitable Zones // Bulletin of the American Astronomical Society 37. May 2005. с. 442.
  7. ↑ Benedict, G. Fritz и др. Photometry of Proxima Centauri and Barnard's star using Hubble Space Telescope fine guidance senso 3 // The Astronomical Journal 116 (1). 1998. DOI:10.1086/300420. с. 429.
  8. ↑ Croswell, Ken. A Flare for Barnard's Star // Astronomy Magazine. Kalmbach Publishing Co, November 2005. Посетен на 10 август 2006.
  9. ↑ а б Kürster, M. и др. The low-level radial velocity variability in Barnard's Star // Astronomy and Astrophysics 403 (6). 2003. DOI:10.1051/0004–6361:20030396. с. 1077 – 1088.
  10. ↑ а б Bobylev, V. V. Searching for stars closely encountering with the solar system. Т. 36. March 2010. DOI:10.1134/S1063773710030060. с. 220 – 226.
  11. ↑ Matthews, R. A. J. и др. The Close Approach of Stars in the Solar Neighborhood // Quarterly Journal of the Royal Astronomical Society 35. 1994. с. 1 – 9.
  12. ↑ Ochsenbein, F. A list of stars with large expected angular diameters // Astronomy and Astrophysics Supplement Series 47. март 1982. с. 523 – 531.
  13. ↑ Barnard's Star // Sol Station. Архивиран от оригинала на 20 август 2006. Посетен на 10 август 2006.
  14. ↑ а б Gizis, John E. M-Subdwarfs: Spectroscopic Classification and the Metallicity Scale // The Astronomical Journal 113 (2). февруари 1997. DOI:10.1086/118302. с. 820.
  15. ↑ Super-Earth Orbiting Barnard's Star // European Southern Observatory, 14 ноември 2018. Посетен на 14 ноември 2018.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Звезда_на_Барнард&oldid=11964916“.