Звезда на Барнард

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Звезда на Барнард
Звезда
Barnardstar2006.jpg
Местоположение на звездата към 2006 г.
Общи данни
Ректасцензия 17h 57m 48,49803s
Деклинация +04° 41′ 36,2072″
Разстояние 5,958 ± 0,003 ly
Видима зв. величина (V) 9,511
Съзвездие Змиеносец
Астрометрия
Радиална скорост (Rv) −110,6 ± 0,2 km/s km/s
Видимо движение на звездите (μ) RA: −802,803 mas/yr mas в год.
Dec: 10362,542 mas/yr mas в год.
Паралакс (π) 547,4506 ± 0,2899 mas mas
Абсолютна звездна величина (V) 13,21
Характеристики
Спектрален клас M4.0V
Физически характеристики
Маса 0,144 M
Площ 0,196 ± 0,008 R
Възраст ≈ 10 млрд. год.
Повърхностна темп. 3134 ± 102 K
Звезда на Барнард в Общомедия

Звездата на Барнард е червено джудже на около 6 светлинни години от Земята в съзвездието Змиеносец. Това е четвъртата най-близка звезда до Слънцето.[1] Масата на звездата е около 14% от тази на Слънцето. Въпреки относителната си близост, звездата има бледа видима величина от +9,5 и е невидима с невъоръжено око. Тя е много по-ярка в инфрачервения диапазон, отколкото във видимия.

Звездата носи името на американския астроном Едуард Емерсън Барнард.[2] Той не е първооткривателят на звездата, но през 1916 г. измерва собственото ѝ движение – 10,3 арксекунди за година спрямо Слънцето, което е най-голямото познато собствено движение за коя да е звезда.[3]

Звездата на Барнард е сред най-изследваните червени джуджета, поради близостта ѝ и благоприятното ѝ местоположение за наблюдения – близо до небесния екватор.[4] В исторически план, изследванията на звездата са фокусирани върху измерването на звездните ѝ характеристики, астрометрията ѝ и определянето на ограниченията ѝ за евентуални екзопланети. Въпреки че звездата е древна, тя все още претърпява събития на рязко покачване на яркостта, като последните от тях е от 1998 г.

През ноември 2018 г. е намерен планетарен спътник около звездата на Барнард, който е по-голям от Земята. Има маса поне 3,2 M и орбита от 0,4 AU.[5]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Звездата на Барнард е червено джудже от бледия спектрален клас M4 и не може да се наблюдава без помощта на телескоп. Видимата ѝ звездна величина е 9,5. Бидейки на възраст между 7 и 12 милиарда години, тя е значително по-стара от Слънцето и вероятно е сред най-старите звезди в Млечния път.[6] Звездата на Барнард е загубила голяма част от ротационната си енергия, а периодичните промени в яркостта ѝ сочат, че прави един оборот на 130 дни.[7] Имайки предвид възрастта ѝ, астрономите дълго смятат звездата за латентна по отношение на активността ѝ. Въпреки това, през 1998 г. е наблюдавано рязко покачване на яркостта ѝ.[8] През 2003 г. звездата показва първата осезаема промяна на радиалната си скорост вследствие движението си. По-нататъшната променливост в радиалната ѝ скорост се приписва на звездната ѝ активност.[9]

Собственото движение на звездата съответства на относителна странична скорост от 90 km/s. Дъгата от 10,3 секунди, която изминава ежегодно, се равнява на четвърт градус за един човешки живот или приблизително половината от ъгловия диаметър на пълната Луна.[2] Най-близката звезда до звездата на Барнард е червеното джудже Рос 154 на 5,41 светлинни години.

Радиалната скорост на звездата на Барнард към Слънцето се измерва спрямо нейното синьо отместване и е около −110 km/s. Заедно с нейното собствено движение се получава космическа скорост (действителна скорост спрямо Слънцето) от −142,6 ± 0,2 km/s. Звездата ще се намира най-близо до слънцето към 11 800 г., когато тя ще се намира на 3,75 светлинни години.[10] По това време, обаче, тя няма да е най-близката звезда до Слънцето, тъй като Проксима Кентавър също ще се е приближила.[11] Освен това, звездата на Барнард все още ще е твърде бледа, за да бъде видяна с невъоръжено око, тъй като видимата ѝ величина ще е нараснала само до 8,5.

Масата на звездата на Барнард е около 0,14 слънчеви маси,[10] а радиусът ѝ е 15 – 20% от този на Слънцето.[4][12] Въпреки че е има 150 пъти по-голяма маса от Юпитер, нейният радиус е едва 1,5 – 2 пъти по-голям, поради високата ѝ плътност. Ефективната ѝ температура е 3100 келвина, а светимостта ѝ е 0,0004 пъти тази на Слънцето.[4] Тя е толкова бледа, че ако се намираше на същото разстояние от Земята като Слънцето, тя би изглеждала само 100 пъти по-ярка от пълната Луна, което е сравнимо със Слънцето на разстояние от 80 астрономически единици.[13]

Звездата на Барнард има 10 – 32% металичността на Слънцето.[14] Металичността е пропорцията от звездната маса на елементите по-тежки от хелий спомага за класифицирането на звездите спрямо галактичната популация. Звездата на Барнард е типично червено джудже от популация II, включваща бедни на метали звезди. Все пак, тя има по-висока металичност от обичайното.[14][9]

През ноември 2018 г. международен екип от астрономи обявява засичането на потенциална планета суперземя в относително близка орбита около звездата на Барнард. Изследванията на екипа провеждат изследвания в продължение на две десетилетия, като наблюденията им предоставят здрави доказателства за съществуването на планетата.[5][15] Тя се върти в орбита на 0,4 астрономически единици, правейки един оборот на 233 дни, и има предполагаема маса от 3,2 земни маси. Планетата най-вероятно е мразовита, с повърхностната температура около -170 °C и лежи отвъд предполагаемата обитаема зона на звездата на Барнард.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Astronomy Survey Fall 2010. // Архивиран от оригинала на 26 юни 2013. Посетен на 5 май 2013.
  2. а б Kaler, James B.. Barnard's Star (V2500 Ophiuchi). // Stars. James B. Kaler, ноември 2005. Архивиран от оригинала на 5 септември 2006. Посетен на 12 юли 2018.
  3. Barnard, E. E.. A small star with large proper motion. // The Astronomical Journal 29 (695). 1916. DOI:10.1086/104156. с. 181.
  4. а б в Dawson, P. C. и др. Barnard's Star and the M Dwarf Temperature Scale. // The Astronomical Journal 127 (5). 2004. DOI:10.1086/383289. с. 2909.
  5. а б Ribas, I. и др. A candidate super-Earth planet orbiting near the snow line of Barnard's star. // Nature 563 (7731). 14 ноември 2018. DOI:10.1038/s41586-018-0677-y. с. 365 – 368.
  6. Riedel, A. R.. Barnard's Star as a Proxy for Old Disk dM Stars: Magnetic Activity, Light Variations, XUV Irradiances, and Planetary Habitable Zones. // Bulletin of the American Astronomical Society 37. May 2005. с. 442.
  7. Benedict, G. Fritz и др. Photometry of Proxima Centauri and Barnard's star using Hubble Space Telescope fine guidance senso 3. // The Astronomical Journal 116 (1). 1998. DOI:10.1086/300420. с. 429.
  8. Croswell, Ken. A Flare for Barnard's Star. // Astronomy Magazine. Kalmbach Publishing Co, November 2005. Посетен на 10 август 2006.
  9. а б Kürster, M. и др. The low-level radial velocity variability in Barnard's Star. // Astronomy and Astrophysics 403 (6). 2003. DOI:10.1051/0004–6361:20030396. с. 1077 – 1088.
  10. а б Bobylev, V. V.. Searching for stars closely encountering with the solar system. Т. 36. March 2010. DOI:10.1134/S1063773710030060. с. 220 – 226.
  11. Matthews, R. A. J. и др. The Close Approach of Stars in the Solar Neighborhood. // Quarterly Journal of the Royal Astronomical Society 35. 1994. с. 1 – 9.
  12. Ochsenbein, F.. A list of stars with large expected angular diameters. // Astronomy and Astrophysics Supplement Series 47. март 1982. с. 523 – 531.
  13. Barnard's Star. // Sol Station. Архивиран от оригинала на 20 август 2006. Посетен на 10 август 2006.
  14. а б Gizis, John E.. M-Subdwarfs: Spectroscopic Classification and the Metallicity Scale. // The Astronomical Journal 113 (2). февруари 1997. DOI:10.1086/118302. с. 820.
  15. Super-Earth Orbiting Barnard's Star. // European Southern Observatory, 14 ноември 2018. Посетен на 14 ноември 2018.