Звезден вятър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Това изображение показва вятъра от звездата L.L. Orionis, предизвикващ главна ударна вълна (ярката дъга), докато се сблъсква с материал в заобикалящата мъглявина Орион.

Звезден вятър е поток от газ, изхвърлен от атмосферата на звезда. Различните видове звезди имат различни видове звездни ветрове.

Звездите след главната последователност, наближаващи края на живота си, често изхвърлят голямо количество маса ( слънчеви маси на година) под формата на масивни ветрове. Това включва червени гиганти и супергиганти и звезди от асимптотичния клон на гигантите. За тези ветрове се смята, че са предизвиквани от радиационно налягане върху космически прах, кондензиращ в горната атмосфера на звездите.[1]

Масивните звезди от тип O и B имат звездни ветрове с по-нисък темп на загуба на маса ( слънчеви маси на години), но имат много високи скорости (v > 1 – 2000 km/s). Такива ветрове се причиняват от радиационно налягане върху резонансните абсорбционни линии на тежките елементи като въглерод и азот.[2] Такива високоенергийни звездни ветрове образуват мехур от звезден прах.

В планетарната мъглявина NGC 6565 облак от газ е изхвърлен от звездата след силни звездни ветрове.[3]

Звездите от тип G като Слънцето имат вятър, причинен от техните горещи, магнетизирани корони. Слънчевият звезден вятър се нарича слънчев вятър. Тези ветрове са съставени основно от високоенергийни електрони и протони (около 1 keV), които могат да преодолеят звездната гравитация.

Звездните ветрове на звездите от главната последователност нямат силно влияние върху еволюцията на по-леки звезди като Слънцето. Все пак, при по-масивни звезди, загубата на маса може да причини отронване на до 50% от маса им. Това може да има значително въздействие върху по-късните етапи на развитие на звездата. Въздействие може дори да бъде видяно за звезди със средна маса, които биха станали бели джуджета в края на живота си, защото са изгубили прекалено много маса чрез звезден вятър, за да се взривят в супернова.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Dust Envelopes. // Stellar Physics. Astrophysical Institute Potsdam.
  2. Castor, J. и др. Radiation-driven winds in Of stars. // Astrophys. J. 195. 1975. DOI:10.1086/153315. с. 157 – 174.
  3. The long goodbye. //