Звездообразен форт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Форт, възстановен до вида си от 1750 г., във Гронинген, Нидерландия
Карта на град Палманова (Италия) от XVII век е идеален пример за венециански звездообразен форт.
Друго преимущество на звездообразният форт (и на бастиона по принцип) е липсата на слепи зони, каквито се наблюдават в предишните концентрични укрепления

Звездообразният форт (наричан още trace italienne) е вид фортификация в стила, който се появява в Епохата на барута, когато оръдията започват да доминират бойните полета. Подобен форт се създава за пръв път в средата на XV в. в Италия. Пасивното пръстенообразно укрепление от Средните векове се оказва уязвимо спрямо топовни атаки, идващи отвън срещу отвесната зидана стена. В допълнение атакуваща армия, която може да се доближи достатъчно, е способна да подкопае стените в известна безопасност, защото защитниците не могат да обстрелват атакуващите от близките стени. Контрастно на замъците, звездообразната крепост е съвсем плоска конструкция, съставена от ров (изкоп) и множество триъгълни бастиони, проектирани най-вече, за да се покриват един друг. Допълнителни постройки като равелини, хорнверки и отделни полусамотоятелни фортове се изграждат, за да се постигне сложна симетрична система.

Звездообразните укрепления се развиват и през XV и XVI в., най-вече като отговор на френската инвазия на Апенинския полуостров. Френските сили за въоръжени с нови оръдия и бомбарди, които лесно унищожават традиционните замъци и крепости, построени през Средновековието. За да се противопоставят на новите оръжия, италианците правят крепостните стени по-ниски и по-дебели. Строени са от много видове материал, но най-често от пръст и тухли, защото тухлата не се разбива при удар от снаряд, какъвто е случаят с камъка. Друга важна иновация са бастионите, които характеризират подобни звездообразни крепости. За да се подобри защитата на форта, трябва да се включат и оръдия за ответен обстрел, често от няколко ъгъла. Резултатът от това са звездообразните фортове.

Те се изграждат от Микеланджело в защитите на Флоренция и се подобряват, и усъвършенстват през XVI век от Балдасаре Перуци и Винченцо Скамоци.

Фортовете се разпростират извън Италия през 1530-те и 1540-те. Множество от тях се строят из цяла Европа през идните три века. Из Стария континент се търсят все повече италиански инженери и архитекти за строежа на новите фортове.

Архитектът от края на XVII в. Мено ван Кьохорн и Вобан (военният инженер на Луи XIV) усложняват фортовете до краен предел.

Звездообразните крепости въздействат впоследствие и върху ренесансовия идеал за град:

Ренесансът е хипнотизиран от един вид град, който за век и половина - от Филарете до Скамоци - се включва във всеки утопистки чертеж: това е звездообразният град.[1]

През XIX век появата на взривния снаряд променя същността на защитните укрепления.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Siegfried Giedion – Space, Time and Architecture (1941) 1962, стр. 43

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]